Блатняк — Caltha palustris L.
Многогодишно тревисто растение с коренище и кухо, гладко, полегнало или изправено, слабо разклонено стъбло, високо до 40–80 см. Листата последователни, лъскави, голи, сърцевидни до бъбрековидни, по ръба назъбени или. напилени до почти целокрайни, приосновните по-големи с дълга дръжка, стъблените по-малки с къса дръжка или дори приседнали. Цветовете единични или по няколко на върха на стъблото, 1,5–5 см в диаметър, разположени на дръжка, дълга 10–15 см. Околоцветникът прост, съставен от 5, рядко от повече жълто обагрени листчета. Тичинките и плодниците много. Яйчникът горен. Плодът сборен, съставен от 5–15 мехунки, след разпукването на които семената излизат. Отровно! (табло 6, фиг. 2).
По заблатени и мочурливи ливади и край потоци в цялата страна, предимно в планините от 400 до 2000 м н. в. Цъфти март — юли.
За дрогата се използува цялата надземна част на растението (Herba Calthae palustris), която се събира по време на цъфтежа. Използува се в народната медицина.
Жълта съсънка — Anemone ranunculoides L.
Растение с тънко, цилиндрично, хоризонтално коренище. Стъблото единично, високо 7–30 см, голо или разсеяно влакнесто с един приосновен лист или без него. Стъблените листа 3 на брой, събрани в прешлен под цвета, на дръжка, до основата си дланевидно триразделни, като дяловете са яйцевидни до тясно елиптично ланцетни, към основата си целокрайни, нагоре едро назъбени до изразяни, отгоре разсеяно влакнести, отдолу голи. Цветовете обиновено единични, 1,5–2 см в диаметър, с прост венчевиден околоцветник от 5–8 листчета, отдолу с прилегнали власинки, отгоре голи, дълги 10–15 мм, широки 8–10 мм. Тичинките многобройни, значително по-къси от околоцветника. Яйчникът горен. Плодчетата многобройни, гъсто влакнести, а сборният плод увиснал (табло 7, фиг. 1).
Из сенчести широколистни гори и храсталаци в предпланинския и долния планински пояс до към 1500 м н. в. Цъфти март — май. Употребява се в народната медицина.
Гороцвет — Adonis vernalis L.
Многогодишно тревисто растение с късо, дебело, черно-кафяво коренище, от което напролет се развиват 5–6 цветоносни стъбла, високи по време на цъфтежа 5–20 см, но след прецъфтяването достигат на височина до 40 см. Стъблата изправени, слабо разклонени, в основата си покрити с кафяви люсповидни листа. Стъблените листа приседнали, в общото си очертание овални, долните дланевидно, а горните двойно пересто разделени, като дяловете им са линейни, целокрайни. Цветовете единични, жълти, разцъфтяващи едновременно с разлистването и в диаметър 4–5 см. Чашката с 5 листчета, а венчелистчетата (10–25 на брой) продълговато елиптични, дълги 15–34 мм и широки 5–12 мм. Плодниците и тичинките много. Цветното легло конусовидно. Яйчникът горен. Плодът сборен, съставен от овални плодчета с късо, кукесто, завито надолу носче. Силно отровно! (табло 6, фиг. 3).
Среща се по тревисти и каменливи варовити терени в Югоизточна и Североизточна България, тук-там в Северна България, Софийско поле, Драгоманско и в планината Голо бърдо.
В медицината под името Herba Adonidis vernalis се използуват цветоносните и облистени стъбла, събрани по време на цъфтежа. Използува се широко и в народната медицина.
Пълзящо лютиче — Ranunculus repens L.
Многогодишно тревисто растение с късо коренище. Стъблото изправено, високо до 70 см или приповдигащо се, с надземни, стелещи се и вкореняващи се във възлите издънки. Листата два пъти тройни, на дълги дръжки, като всеки дял е изрязан. Средният дял на по-дълга дръжка. Най-горните листа приседнали. Цветовете на дълга дръжка, 2–3 см в диаметър. Чашката от 5 листчета, голи, разперени. Венчето златистожълто, два пъти по-дълго от чашката, съставено от 5 листчета. Тичинките и плодниците много. Плодниците разположени върху изпъкналото цветно легло, което е покрито с четинки. Яйчникът горен. Плодът сборен, съставен от много закръглено яйцевидни орехчета с дълго, почти право носче (табло 7, фиг. 2).
По влажни и заблатени места, край локви и потоци в цялата страна почти до 2000 м н. в. Цъфти април — август. Употребява се в народната медицина.
Обикновено лютиче — Ranunculus acris L.
Многогодишно тревисто растение с право, разклонено стъбло, високо 30–100 см, покрито с прилегнали власинки. Приосновните и долните стъблени листа на дълги дръжки, в общото си очертание петоъгълни, с 3–5 дълбоки почти ромбични дяла, които са нарязани и остро назъбени. Горните листа приседнали, почти до основата си изрязани на линейни делчета, почти целокрайни. Цветовете малобройни, събрани в рехаво съцветие, 15–25 мм в диаметър, на дълга дръжка, с прилегнали власинки, с 5-листна чашка и венче. Чашелистчетата почти ципести, дълги 4–7 мм, изправени или почти прилегнали към венчето, влакнести. Венчелистчетата по-дълги от чашката, златистожълти, обратно яйцевидни. Тичинките много. Яйчникът горен. Плодното легло голо. Плодчетата дълги 2,0–3,5 мм, гладки, с много късо носче (табло 6, фиг. 4).