По влажни ливади и тревисти места и край пътища. Среша се в цялата страна почти до 2000 м н. в. Цъфти май — септември. Употребява се в народната медицина.
Жълтурче — Ranunculusficaria L.
Многогодишно тревисто растение със снопче продълговато яйцевидно задебелени корени в основата си. Стъблото високо до 30 см, голо, припов-дигащо се. Листата голи, блестящи, закръглено сърцевидни, закръглено назъбени до целокрайни, с дълга дръжка, често с грудчици в пазвите на листата. Цветовете единични, 1,5–5,0 см в диаметър, на дълга дръжка. Венчелистчетата 8–12, жълти, лъскави, дълги 10–18 мм, широки 4–7 мм, продълговато елиптични, в основата си с нектарници, 5 на брой. Тичинките и плодниците много. Яйчникът горен. Плодното легло покрито с четинки. Орехчетата дълги 2,5 мм, закръглени, обратно яйцевидни, късомъхесто влакнести, със слабо заострено носче (табло 7, фиг. 3).
По влажни сенчести места, широколистни гори, ливади и др. в цялата страна почти до 2000 м н. в. Цъфти март — май. Употребява се в народната медицина.
Дребно обичниче — Thalictrum minus L.
Многогодишно тревисто растение с ръбесто, дълбоко набраздено стъбло, високо до 1,5 м, голо или рядко с жлезисти власинки. Листата на дълга дръжка, 3–4 пъти перести, в общото си очертание широко триъгълни, дълги 7–30 см и почти толкова широки. Листчетата почти кръгли или обратно яйцевидни до клиновидни, дълги до 30 мм и толкова широки, отпред обикновено с три зъбчета. Цветовете много, събрани по върховете на стъблото в широка, разперена метлица. Околоцветникът прост. Венчелистчетата липсват. Чашелистчетата 4–5 на брой, зеленикавожълти, дълги 3–4 мм, яйцевидни. Тичинките много (10–15), увиснали, дълги 7–8 мм, по-дълги от околоцветника. Яйчникът горен. Плодчетата голи или жлезисто влакнести, дълги 2,5–4,0 мм, приседнали, странично сплескани, с късо носче (табло 7, фиг. 4).
По сухи тревисти и каменливи места, ливади, храсталаци и горски поляни почти до алпийския пояс. Цъфти май — август. Употребява се в народната медицина.
СЕМ. КИСЕЛТРЪНОВИ — BERBERIDACEAE
Кисел трън — Berberis vulgaris L.
Силно разклонен бодлив храст, висок до 3 м, с ръбести клонки, покрити с жълтеникава кора, която през втората година става сива. Бодлите дла-невидно триразделни, дълги до 2 см. Листата разположени в снопче по 2–12 в пазвите на бодлите, на младите клонки единични, последователни. Листата прости, овални или широко елиптични до обратно яйцевидни, с мрежесто жилкуване, назъбени, дълги, 2,5–5,5 см, стеснени в къса дръжка, на вкус кисели. Цветовете жълти, събрани по 15–30 в увиснали гроздове, дълги 3–5 см. Чашката с 6 зелени листчета. Венчето също с 6 продълговати, цели или на върха слабо врязани листчета. Тичинките 6. Яйчникът горен. Плодът сочна цилиндрична кисела червена ягода, дълга до 10 мм, широка 5 мм, с по 2–3 семена (табло 8, фиг. 1). Среща се рядко в цялата страна из храсталаци и на сухи каменливи места докъм 1200 м н. в. Цъфти април — юни.
С лечебна цел в съвременната медицина се използуват кората на корена и стъблото (Cortex Berberidis), самият корен (Radix Berberidis) и плодовете (Вассае или Fructus Berberidis). В миналото са се употребявали и листата. В народната медицина се използуват корените, плодовете и листата.
Коренът се изкопава през пролетта, преди да започне вегетацията (март — април) или през есента (октомври — ноември) след узряването на плодовете, и то само от едната страна на храста, така че да се оголи не повече от 1/4 от тях.
СЕМ. МАКОВИ — PAPAVERACEAE
1. Цветовете единични. Растение без млечен сок → Жълт рогатец — Glauciumflavum L.
1#. Цветовете в прости сенници. Растение с гъст оранжев млечен сок → Змийско мляко — Chelidonium majus L.