Жълт рогатец — Glaucium flavum L.
Двугодишно или многогодишно тревисто растение с изправено голо стъбло, високо 30–90 см. Приосновните листа събрани в розетка, дълги 15–35 см, лировидно пересто наделени, с двойно по-голям връхен дял, назъбени ; стъблените листа по-дребни, приседнали и обхващащи стъблото, едро назъбени до пересто нарязани. Цветовете единични, разположени по върховете на клонките, на дръжка, дълга до 5 см. Чашката двулистна, покрита с четинки и опада при разтварянето на цвета. Венчелистчетата 4, жълти, дълги 3–4 см. Тичинките много. Яйчникът горен. Плодът шушулковиден, гол, дълъг 15–30 м, разпукващ се на две части. Отровно! (табло 8, фиг. 2).
Среща се по пясъците и каменливите места на Черноморското крайбрежие, в Шуменско, Провадийско, Плевенско. Цъфти юни — август. В медицината се използува надземната му част (Негbа Glaucii flavi).
Змийско мляко — Chelidonium majus L.
Многогодишно тревисто растение, съдържащо гъст оранжев млечен сок. Стъблото синкаво, разклонено, високо 30–90 см, голо или с разсеяни меки власинки. Листата последователни, долните с дръжки, горните приседнали, голи, нечифтоперести, с 5–7 овални или продълговати, почти приседнали листчета, връхното триразделно. Цветовете събрани по 2–6 в прости сенници, разположени в пазвите на горните листа. Те имат чашка от 2 жълто-зелени листчета, опадащи при разтварянето на цвета. Венчето яркожълто, четирилистно. Тичинките многобройни. Яйчникът горен. Плодът шушулковиден, дълъг до 5 см, разпукващ се на две части, гол. Отровно! (табло 8, фиг. 3).
Расте по каменливи, влажни, сенчести места, покрити с храсталаци, из разредени гори в цялата страна докъм 1500 м н. в. Цъфти май — юли.
Надземната част на растението е дрогата Herba Chelidonii, която се събира през май — юли. До септември може да се събере и втора реколта. Употребява се в народната медицина.
СЕМ. КРЪСТОЦВЕТНИ — BRASSICACEAE (CRUCIFERAE)
1. Плодът шушулка, най-малко 4 пъти по-дълъг, отколкото широк → вж. 2
1#. Плодът шушулчица, не по-дълъг, отколкото широк или по-малко от 4 пъти по-дълъг, отколкото широк → Горуха — Lepidium perfoliatum L.
2. Растения, покрити поне отчасти с разклонени или двуразделни власинки → вж. 3
2#. Растения, покрити с прости власинки или съвсем голи → вж. 6
3. Листата двойно или тройно перести → Войничица — Descurainia sophia (L.) Webb.
3#. Листата цели → вж. 4
4. Едногодишно растение. Шушулката цилиндрична, с дръжка, не по-тънка от самата шушулка → Разперена боянка — Erysimum repandum L.
4#. Двугодишни или многогодишни растения. Шушулките сплескани или почти 4-ръбести, с дръжка, по-тънка от самата шушулка → вж. 5
5. Власинките по листата почти изцяло двуразделни → Разклоненабоянка — Erysimum diffumm Ehrh.
5#. Власинките по листата звездовидни или смесени (звездовидни и двуразделни) → Вълнисто-назъбена боянка — Erysimum crepidifolium Rchb.
6. Листата пересто нарязани до перести, със стреловиден или копиевиден най-горен дял → Лечебна мъдрица — Sisymbrium officinale (L.) Scop.
6#. Листата пересто нарязани; горният им сегмент не е нито стреловиден, нито копиевиден → вж. 7
7. Капачетата на шушулката без жилки → Пиренейски пореч — Rorippapyrenaica (L.) Rchb.
7#. Капачетата на шушулките с 1–5 жилки → вж. 8
8. Шушулката четвъртита и капачетата й само с по една надлъжна жилка; почти голи растения → Обикновена злина — Barbarea vulgaris R. Br.
8#. Шушулката цилиндрична или четириръбеста. Капачетата й с по 3 надлъжни жилки, като страничните две понякога са слабо забележими → вж. 9
9. Шушулката цилиндрична или четириръбеста, с 3 еднакво развити жилки и носче, дълго 1–2 см → Полски синап — Sinapis arvensis L.
9#. Шушулката четириръбеста с една ясна жилка и по-слабо забележими странични жилки. Носчето дълго 1,5–4,5 мм → вж. 10
10. Шушулката дълга 1,0–2,5 см и прилепнала към оста на съцветието.
Цветовете с дръжка, по-къса или равна на чашката → Черен синап — Brassica nigra (L.) Koch
10#. Шушулката дълга 3–6 см и неприлегнала към оста на съцветието.
Цветовете с дръжка, по-дълга от чашката → Сарептска горчица — Brassicajuncea (L.) Czern.
Лечебна мъдрица — Sisymbrium officinale (L.) Scop.
Едногодишно растение, цялото покрито с къси разперени власинки. Стъблото изправено, високо 50–70 см, в горната си част разперено, разклонено, с пересто нарязани до перести листа, с 4–6 продълговато яйцевидни, неравномерно назъбени странични дялове, често насочени назад и с по-едър, почти копиевиден връхен дял. Най-горните листа копиевидни или почти стреловидни, дребни, приседнали. Листата дълги 4–8 см. Цветовете събрани в тесни, почти класовидни съцветия, с дръжка, дълга 1–2 мм, без прицветници. Чашелистчетата и венчелистчетата по 4, разположени на кръст. Чашелистчетата дълги 1,5–2,5 мм, ланцетни, най-често влакнести. Венчелистчетата жълти, дълги 3–4 мм, обратно яйцевидно-лопатовидни. Тичинките 6, от които двете външни по-къси. Яйчникът горен. Плодът шу-шулка, цилиндрична, шиловидно заострена, плътно прилепнала към стъблото, дълга 10–20 мм, с дръжка, по-къса от 3 мм (табло 8, фиг. 4).