В резултат на нарасналия интерес към билките през последните години рязко се увеличи както броят на използуваните видове, така и количеството, в което те се събират за местни нужди и за износ. Във връзка с благоприятните екологични условия в нашата страна днес България е един от найголемите износители на билки на световния пазар и първа на европейския. Освен това нашата химико-фармацевтична промишленост всяка година усвоява нови лечебни препарати от билки, и то не само за задоволяване на нашите нужди, но и за износ.
От всичко това става ясно колко силно може да повлияе този вид стопанска дейност върху разпространяването на отделни растения. Съществува голяма опасност от унищожаване на редица растения, ако не се вземат мерки да се регламентира тяхното събиране.
Разбира се, че успехите в стопанското използуване на билките за местни нужди и за износ, срещу който се получава ценна валута, може само да ни радва и трябва да се поощрява. Но в това отношение съществуват някои слабости, които водят до пълно унищожаване на тези ценни растения. Билките се събират много безотговорно, хищнически. Образуваните бригади от ученици, пенсионери и др. обикновено обират изцяло съответното растение в дадено находище, като най-често го отскубват заедно с корените или го изкопават, преди да е разпръснало семената си (лудо биле, дилянка, иглика и др.), в резултат на което след няколко години растението изчезва. Грижите на организациите, провеждащи билкосъбирането, се свеждат до изпълнението на плана, без да се интересуват защо се стига до изчезването на много лечебни растения. Такава непосредствена опасност заплашва жълтата тинтява, петнистата тинтява, дилянката и др., които в редица находища са унищожени или силно намалели поради безогледното изкопаване на подземните им части.
Добре разбраните интереси на страната, които напълно съвпадат с изискванията за защита на природата, налагат да се вземат бързи мерки за запазване и увеличаване на това наше природно богатство. Необходимо е да се въведе райониране на билкосъбирането, за да се даде възможност да се възстановят естествените находища, да се спазват строго изискванията при събирането на билките, а онези от тях, при които естествените резерви са недостатъчни, да се култивират в подходящи места. Направените опити в някои стопанства са насърчителни и имат добър икономически ефект.
Необходимо е да се засили възпитателната дейност. На всички билкосъбирачи трябва да се разясни значението на лечебните растения, които са наше национално богатство, и необходимостта от опазването им. За тази цел могат да се използуват вестниците и списанията, радиото и телевизията, различни изложби, лектории и др. със съдействието на органите по защита на природата, туристическите организации и др.
Всички тези мерки ще дадат възможност да се възстановят находищата на отделните билки и да се осигури използуването им в бъдеще.
ЗАБРАНЕНИ ЗА СЪБИРАНЕ РАСТЕНИЯ
(Заповед № 761 на Главното управление на горите, публикувана във в. „Известия“, бр. 63 от 8.VIII.1961 г. въз основа на чл. 3 от Указа за защита на родната природа)
Дървета и храсти
1. Дървовидна хвойна — Juniperus excelsa М. В.
2. Отровна хвойна — Juniperus sabina L.
3. Тис — Taxus baccata L.
4. Нарязанолистен тъжник — Spiraea crenifolia С.A.M.
5. Звъниколистен тъжник — Spiraea hypericifolia L.
6. Върболистен тъжник — Spiraea salicifolia L.
7. Храстовиден очиболец — Potentilla fruticosa L.
8. Див рожков — Cercis siliquastrum L.
9. Карагана — Caragana frutescens DC.
10. Конски кестен — Aesculus hippocastanum L.
11. Джел — Ilex aquifolium L.
12. Благаянево вълче лико — Daphne blagayana Freyer
13. Червено вълче лико — Daphne cneorum L.
14. Кошаниново вълче лико — Daphne kosaninii Stoj.
15. Лаврово вълче лико — Daphne laureola L.
16. Маслиновидно вълче лико — Daphne oleoides Schreb.
17. Ракитник — Hippophae rhamnoides L.
18. Алпийска роза — Rhododendron kotschyi Simk.
19. Пирен — Erica arborea L.
20. Странджанска боровинка — Vaccinium arctostaphylos L.
Тревисти растения
21. Венерин косъм — Adianthum capilus-veneris L.
22. Южен змиярник — Arum dracunculus L.
23. Планински крин — Lilium jankae Kern.
24. Родопски крин — Lilium rhodopaeum Delip.
25. Дряновска кандилка — Fritillaria drenovskyi Deg. et Stoj.
26. Малка кандилка — Fritillaria minor Led.
27. Стрибърниева кандилка — Fritillaria stribrnyi Vel.