По сухи тревисти, рудерализирани места, дворове, улици, край жп линии и др. докъм 1100 м н. в. Цъфти април — юли. Използува се в народната медицина.
У нас се срещат още седем вида от този род, но един от тях (S. strictis-simum L.) е с цели, почти целокрайни листа, друг — S. polyceratium L., има прицветници в съцветието, а останалите пет вида са с шушулки, отклонени от оста на съцветието, и дръжка, по-дълга от 4 мм.
Войничица — Descurainia sophia (L.) Webb.
Едногодишно или двугодишно растение с изправено разклонено стъбло, високо до 1 м. Листата последователни, 2–3 пъти перести, обикновено с дръжка, само най-горните приседнали, с теснолинейни до продълговати делчета, най-често покрити с разклонени власинки. Цветовете дребни, събрани в гъсто гроздовидно съцветие, с дръжка, дълга 4–6 мм. Чашелистчетата 4, дълги около 2,5 мм. Венчелистчетата бледожълти, дълги 2–2,5 мм, продълговати, понякога липсват. Тичинките 6, от които двете са външни и по-къси. Яйчникът горен. Плодът шушулка, дълга 8–15 мм, цилиндрична, насочена нагоре (табло 9, фиг. 1).
Обикновено растение, което е разпространено по буренясали места, сметища, край пътища и др. в цялата страна. Цъфти април — голи. Употребява се в народната медицина.
Разклонена боянка — Erysimum diffusum Ehrh.
Двугодишно тревисто растение, което през първата година образува само розетка от листа, а през втората обикновено няколко силно разклонени стъбла, високи до 80 см, белезникави поради наличието на много двуразделни прилегнали власинки. Приосновните, розетковите листа продълговати до нишковидни, стеснени в дълга дръжка, обикновено с редки зъбци или целокрайни. Стъблените листа последователни, с къса дръжка, продълговати, целокрайни или назъбени, горните листа линейно-ланцетни, приседнали, целокрайни. Цветовете събрани по много в гъсто гроздовидно съцветие, с цветни дръжки, дълги 3–6 мм. Чашката с 4 листчета, дълги 5–8 мм, в основата си със слаби подутини или без тях. Венчелистчетата 4, ли-моненожълти, обратно яйцевидни, дълги 8–14 мм, с тънък и дълъг нокът. Тичинките 6, от които 4-те вътрешни са по-дълги, с прашници, дълги 2–3 мм. Шушулката тънка, 4-стенна, дълга 48–70 мм (табло 9, фиг. 2).
По сухи тревисти и пустеещи места в цялата страна докъм 1200 м н. в. Цъфти април — юни. В медицината се използува надземната част (дрога Herba Erysimi), която се събира по време на цъфтежа.
Вълнисто-назъбена боянка — Erysimum crepidifolium Rchb.
Двугодишно до многогодишно растение с дебел, вретеновиден светложълт корен. Стъблото изправено или в основата си приповдигащо се, просто или най-често разклонено, ръбесто, в долната си част често червеникаво, високо до 80 см, покрито с двуделни, рядко триделни власинки, които покриват цялото растение. Приосновните листа събрани в розетка, линейно-ланцетни, заострени, към основата си стеснени в дръжка, вълновидно назъбени, сиви. Стъблените листа приседнали, по-слабо назъбени, най-горните целокрайни. Цветовете събрани в гъсто многоцветно, гроздовидно съцветие, на дръжка, дълга 1,5–3,0 мм, влакнести. Чашелистчетата 4, ланцетни, дълги 6–9 мм. Венчелистчетата също 4, жълти, дълги 10–16 мм, на върха закръглени, към основата стеснени в много дълъг нокът, голи или слабо влакнести. Тичинките 6, дългите достигат 8–13 мм дължина, с прашници, дълги 2–3 мм. Яйчникът горен. Шушулките линейно-цилиндрични до почти четириръбести, дълги 2,5–6,0 см, широки 1–2 мм (табло 9, фиг. 3). На буренясали места и край пътища, рядко по Черноморското крайбрежие, Дунавската равнина, Североизточна България, Тракийската низина. Цъфти април — юли. Често цъфти повторно през есента. Употребява се в народната медицина.