Край пътища, огради, пб пустеещи места в цялата страна докъм 1500 м н. в. Цъфти април — юли. Употребява се в народната медицина.
Черен синап — Brassica nigra (L.) Koch (Sinapis nigra L.)
Едногодишно растение с изправено стъбло, голо или в долната си част покрито с четинки. Листата с дръжки, долните лировидно наделени, с яйцевидни или продълговати, неравномерно нарязани странични дялове (1–3 двойки), като връхният дял е по-силно развит. Средните и горните листа ланцетни, към върха издребняват; най-горните целокрайни, с дръжчици. Цветовете събрани във връхни гроздовидни съцветия, на тънка дръжка, която е по-къса или равна на чашката. Чашелистчетата 4, разперени. Венчелистчетата златножълти, също 4. Тичинките 6, нееднакви. Яйчникът горен. Плодът шушулка, дълга 1–2,5 см, с тънко нишковидно носче, дълго 1,5–4,6 мм, прилегнал към стъблото (табло 11, фиг. 1).
Широко разпространен в цялата страна по тревисти места, орници, угари, край огради и др. Цъфти май — септември.
Синапеното семе е дрогата Semen Sinapis, намираща голямо приложение в съвременната и народната медицина.
Сарептска горчица — Brassica juncea Czern.
Едногодишно растение с изправено разклонено стъбло, високо до 1 м, при основата покрито с четинки, нагоре голо. Долните листа дълги до 20 см, широки до 8 см, с дръжка, най-често лировидно пересто нарязани, с голям яйцевиден или яйцевидно-ланцетен връхен дял, с по няколко малки продълговати странични делчета. Нагоре листата са с по-малки размери, като най-горните обикновено са цели (само назъбени до целокрайни), обратно яйцевидни до ланцетни или почти линейни, към основата силно стеснени. Съцветието почти щитовидно. Цветните дръжки тънки, по-дълги от чашката. Венчелистчетата 4, почти двойно по-дълги от чашелистчетата, светложълти, закръглено обратно яйцевидни, широки до 3 мм, изведнъж стеснени в основата си. Тичинките са 2 + 4. Яйчникът горен. Шушулките дълги 3–6 см, разперени, с носче на върха, дълго 7–12 мм (табло 11, фиг. 2).
Среща се по буренясали места, край огради и пътища и в обработваеми земи в източната част на страната. Цъфти май — август. Употребява се в народната медицина.
Полски синап — Sinapis arvensis L.
Едногодишно тревисто растение с разклонено, облистено стъбло, високо около 30–60 см, обикновено покрито с прости, твърди, разперени вла-синки. Листата с дръжка, яйцевидни или продълговати, най-долните почти лировидно нарязани до неправилно назъбени, дълги до 20 см, стеснени в дръжка, покрити с власинки, рядко голи. Горните листа приседнали, удължено ланцетни, със заострен връх, неравномерно назъбени, по-малки, влакнести до голи. Съцветията гроздовидни, сбити, дълги 2–5 см, с цветни дръжки, дълги 3–8 мм. Чашелистчетата дълги 4–6 мм, ресничести. Венче-листчетата 4, жълти, обратно яйцевидни, почти двойно по-дълги от чашката. Шушулката цилиндрична, дълга до 5 см, на върха с конично носче, почти несплескано. Семената почти черни, гладки, 8–17 на брой (табло 11, фиг. 3).
Среща се из орници, угари, като плевел в ниви, зеленчукови градини и дворове в цялата страна докъм 1200 м н. в. Цъфти от май до октомври. Употребява се в народната медицина.
У нас като плевел и като културно растение се среща още един вид синап — бял синап (Sinapis alba L.). Горните му стъблени листа са с дръжка, носчето на шушулката е силно странично сплескано, а семената са 4–8 на брой, жълти до жълто-кафяви, с ямички по повърхността.
СЕМ. РЕЗЕДОВИ — RESEDACEAE
Резеда — Reseda L.
1. Чашката и венчето с по 4 листчета. Листата цели → Жълтеникава резеда — R.luteola L.
1#. Чашката и венчето с по 6 листчета. Листата, освен най-долните, триделни или пересто изрязани → Жълтарезеда — R. lutea L.
Жълтеникава резеда — Reseda luteola L.
Двугодишно растение с изправено, единично, просто или към върха слабо разклонено, голо, гъсто облистено стъбло, високо 50–150 см. Листата цели, приседнали, линейни или тясно ланцетно-линейни до лопатовидни, в основата си често стеснени и с две шиловидни ушички, целокрайни. Цветовете събрани в гъсто гроздовидно съцветие, дълго до 40 см, в долната си част често разклонено, с къса дръжка (около 1 мм), в основата си с триъгълно шиловидни прицветници, дълги 2–3 мм. Чашелистчетата 4, трайни, овално продълговати, около 2 мм дълги. Венчелистчетата също 4, светложълти, 3,5–4 мм дълги, нееднакви, обратно овално клиновидни, горните до средата изрязани на 5–7 дяла, останалите слабо наделени или цели. Тичинките 20–30, с голи дръжки, запазващи се и при плодовете. Яйчникът горен. Плодът кутийка, дълга около 4 мм, почти кълбеста, на къса дръжка, с 6 тъпи ръба и 3 едри, триъгълно заострени зъба (табло 12, фиг. 1).