По сухи тревисти места, край пътища, по изоставени и буренясали места в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти юни — септември. Употребява се в народната медицина.
Жълта резеда — Reseda lutea L.
Двугодишно или многогодишно растение с изправено или приповдига-що се голо стъбло, високо 30–80 см. Приосновните листа с широка дръжка, триделни, рядко цели, лопатовидни, бързо изсъхващи. Стъблените листа перести или пересто изрязани, с 2–3 ланцетни до линейни листни дяла., почти целокрайни или късо жлезисто назъбени. Съцветията гроздовидни, отначало къси и сбити, по-късно се удължават и разреждат, достигайки до 30–35 см дължина, с гола ос, с цветни дръжки, дълги 4–6 мм. Прицветниците дълги 1 –3 мм, продълговато ланцетни, обикновено скоро опадащи. Чашелистчетата 6, много рядко 8, линейно-ланцетни, дълги 2,5–3,5 мм, запазващи се при плода. Венчелистчетата 6, зеленикавожълти, дълги 4–5 мм, връхните триделни, като средният дял е 2 пъти по-къс от страничните, които са полулунни, останалите венчелистчета цели, линейни. Тичинките 10–24, със слабо грапави дръжки, рано опадащи. Яйчникът горен. Плодната кутийка дълга 10–12 мм, широка 4,5–5,0 мм, яйцевидно продълговата, триръбеста, с три къси заоблени зъба (табло 12, фиг. 2).
Край пътища, по буренясали места и ниви в цялата страна. Среща се много по-често от останалите видове. Цъфти май — септември. Използува се в народната медицина.
СЕМ. ДЕБЕЛЕЦОВИ — CRASSULACEAE
1. Венчелистчетата 10–14. Тичинките двойно повече → Белоцветен дебелец — Semprevivumleucanthum Pane.
1#. Венчелистчета 4–6. Тичинките 4–10 → вж. 2
2. Цветовете еднополови. Чашелистчетата и венчелистчетата обикновено по 4. Тичинките обикновено по 6 → Златовръх — Rhodiola rosea L.
2#. Цветовете двуполови. Чашелистчетата и венчелистчетата по 5, рядко 6-8; тичинките 10, рядко 12 → вж. 3
3. Листата едри и плоски, по-широки от 1 см и по краищата рядко назъбени → Голяма тлъстига — Sedum maximum (L.) Suler
3#. Листата дребни, по-тесни от 1 см, обикновено цилиндрични, по-ряд-ко лещовидни → Лютива тлъстига — Sedum acre L.
Белоцветен дебелец — Semprevivum leucanthum Pane
Многогодишно тревисто растение с гъсто облистено, жлезисто влакнесто стъбло, високо до 20 см, при основата с безплодни издънки, листата на които са събрани в розетка до 5 см в диаметър. Розетковите листа са продълговато лопатовидни, постепенно заострени, дълги около 20 мм, широки 8 мм, към върха червеникави, по ръба с разперени власинки. Стъблените листа последователни, продълговато ланцетни, влакнести, приседнали. Цветовете разположени на върха на разклоненията, образуващи общо щитовидно съцветие. Чашелистчетата 10–14, зелени. Венчелистчетата жълти, разперени, отвън пухести, на брой колкото чашелистчетата. Тичинките двойно повече от венчелистчетата, с почти голи жълти дръжки. Плодниците разперени, с горен яйчник. Плодът многосеменна мехунка.
По сухи каменливи и скални места. Среща се доста често в Рила, Витоша, Пирин, Лозенска планина, Славянка, Средни Родопи, Кресненското дефиле, Сакар планина докъм 2000 м н. в. Цъфти юли — август. Употребява се в народната медицина.
Лютива тлъстига — Sedum acre L.
Многогодишно тревисто голо растение с къси пълзящи облистени из-дънки. Стъблото високо 5–12 см. Листата последователни, удължено яйцевидни, месести, дълги 3–6 мм, в основата си разширени, тъпи, приседнали, с лютив вкус. Цветовете почти приседнали в пазвите на по-горните листа, събрани в малки рехави сенниковидни съцветия. Чащелистчетата 5, яйцевидни, дълги 2–3 мм. Венчелистчетата ланцетни, златистожълти, дълги 6–8 мм, заострени. Тичинките 10, малко по-къси от венчелистчетата. Яйчникът горен. Плодът сборен, със звездовидно разперени мехунки (табло 12, фиг. 3).
По сухи каменливи места в планините до 2000 м н. в. Цъфти май-август. В съвременната медицина се употребява цялата надземна част (дрога Herba Sedi acris). Използува се широко и в народната медицина.