Голяма тлъстига — Sedum maximum (L.) Suter
Многогодишно тревисто растение със задебелен корен и изправено голо стъбло, високо 15–80 см. Листата срещуположни, плоски, продълговато яйцевидни, тъпи, дълги 5–13 см, широки 2–5 см, по ръба назъбени или неясно вдлъбнати. Съцветието широко 6–10 см, гъсто, щитовидно-метличесто. Цветовете разположени на къса дръжка. Чашелистчетата и венчелистчетата по 5, рядко по 6. Чашелистчетата триъгълни, заострени, дълги 1,2 мм. Венчелистчетата яйцевидни, заострени, дълги 3–4 мм, широки около 1 мм, жълтеникавозелени или белезникави до синкави, много рядко бели. Тичинките 10, едва подаващи се над венчето, със закръглени прашници. Яйчникът горен. Плодчетата изправени, дълги 3–4 мм, на върха с линейно носче (табло 12, фиг. 4).
Из храсталаци и по каменливи места докъм 1900 м н. в. Цъфти юли—октомври. Употребява се в народната медицина.
Златовръх — Rhodiola rosea L. (Sedum roseum (L.) Scop.)
Многогодишно тревисто растение с дебело, месесто коренище с аромат на роза, покрито с триъгълни ципести люспи и преминаващо в дебел прав корен. Цветоносните стъбла високи 10–35 см, голи, неразклонени. Листата последователни, плоски, месести, приседнали, от елиптични до ланцетни, заострени, дълги 0,7–3,5 см, широки 0,5–1,5 см, към горния си край ясно назъбени. Съцветието гъсто, щитовидно, многоцветно, широко 3–9 см, с тънки разклонени клонки. Цветовете двудомни, 4–, рядко 3- или 5-делни. Чашелистчетата линейно-ланцетни, дълги около 1 мм, тъпи, жълти или зеленикави. Венчелистчетата линейни или продълговати, тъпи, жълти или жълтеникави, дълги 2–4 мм. Тичинките 8, по-дълги от венчелистчетата. Яйчникът горен. Плодовете мехунки, дълги 6–12 мм, с много семена (табло 13, фиг. 1).
По каменливи и скални терени във високопланинския пояс на Средна Стара планина, Рила, Пирин и Западни Родопи. Цъфти през юли и август.
Изсушените корени и коренище са дрогата Radix et Rhizoma Rhodiolae. Употребява се в народната медицина.
СЕМ. КАМЕНОЛОМКОВИ — SAXIFKAGACEAE
Алтънче — Chrysosphnium altemifolium L.
Многогодишно тревисто растение с дълго пълзящо коренище и триръ-бесто стъбло, високо до 20 см. Приосновните листа на дълга дръжка, закръглено бъбрековидни, назъбени, дълги 7–25 мм и широки 10–35 мм; стъблените 1–3, по-дребни, последователни, с къса дръжка. Цветовете събрани във връхно, плоско щитовидно съцветие, обхванато от едри жълтозелени-кави горни листа. Венче липсва. Чашката отвътре жълта, съставена от 4 листчета, дълги до 2 мм. Тичинките 8, по-къси от чашката. Яйчникът почти долен. Плодът едногнездна кутийка, равна на чашката (табло 13, фиг. 2).
По влажни сенчести скалисти места, край потоци, главно в средния планински пояс докъм 1800 м. н. в. Цъфти през април и май. Употребява се в народната медицина.
СЕМ. РОЗОЦВЕТНИ — ROSACEAE
1. Чашката от един кръг листчета → Камшик — Agrimonia eupatoria L.
1#. Чашката от два кръга листчета (двойна чашка) → вж. 2
2. Листата дланевидни, с 3–9 листчета → вж. 3
2#. Листата перести → вж. 4
3. Цветните кръгове с по 4 листчета → Горски очиболец — Potentilla erecta (L.) Rduschel.
3#. Цветните кръгове с по 5 листчета → Пълзящ очиболец — Potentilla reptans L.
4. Листата с повече от 9 двойки листчета и почти еднакви → Гъши очиболец — Potentillaanserina L
4#. Листата с по-малък брой странични листчета, връхното е много по-голямо от страничните → вж. 5
5. Стъблото разклонено, с много цветове. Стълбчето съставено от две членчета → Градско омайниче — Geum urbanum L.
5#. Стъблото ниско, неразклонено, с един, рядко с два цвята. Стълбчето без съчленение → Планинско омайниче — Geummontanum L.
Камшик — Agrimonia eupatoria L.
Многогодишно тревисто растение с късо и дебело коренище. Стъблото тънко, изправено, високо до 1 м, просто или към върха слабо разклонено. Почти всички листа стъблени, перести, дълги 9–30 см, като всеки лист се състои от 5–9 (13) едри и между тях 6–10 малки листчета, които са приседнали, назъбени, с яйцевидна до овална форма. Прилистниците едри. Цветовете двуполови, събрани в редки класовидни гроздове, с околоцветник, с по 5 чашелистчета и 5 венчелистчета. Венчелистчетата жълти, дълги 4–6 мм. Чашката отвън покрита с кукести шипчета; при плодовете тя е обратно конусовидна и по цялата си дължина набраздена.