Широко разпространен е из храсталаци и тревисти места в цялата страна докъм 1500 м н. в. Цъфти от юни до септември (табло 13, фиг. 3).
Дрогата (Herba Agrimoniae) е надземната част на растението, отрязана на около 25 см от основата, събрана по време на цъфтежа. Дебелите стъбла не се събират. Използува се в народната медицина.
Родът Agrimonia е застъпен у нас с още един вид — Agrimonia odomta Mill., който се среща главно в Южна и Югозападна България. Листата му отдолу са зелени, докато при обикновения камшик те са сивовлакнести. Чашката при плодовете е полукълбеста, само в горната си част е набраздена.
Планинско омайниче — Geum montanum L.
Многогодишно тревисто растение с дебело коренище, покрито с остатъци от изсъхнали листа, без пълзящи издънки. Цветоносните стъбла обикновено единични, високи 5–30 см, най-често едноцветни, слабо облистени, покрити с прости и жлезисти власинки. Приосновните листа лировидно пересто изрязани, с дълга, разширена дръжка, също покрита с прости и жлезисти власинки. Връхното листче дълго до 6 см, около 4 пъти по-широко от страничните, почти закръглено, дълбоко и тъпо назъбено. Страничните листчета постепенно намаляващи по размери към основата на листната дръжка. Цветовете 20–45 мм в диаметър, с двойна чашка — вътрешните ча-шелистчета 8–12 мм дълги, яйцевидни до яйцевидно-ланцетни, от вътрешната страна гъсто влакнести, а външните чашелистчета от двете страни влакнести, двойно по-къси от вътрешните, линейно-ланцетни. Венчелист-четата 5–7, рядко повече, дълги 10–18 мм, златистожълти, закръглено яйцевидни. Тичинките и плодниците много, с долен яйчник. Стълбчетата изцяло влакнести, запазващи се при плодовете. Плодчетата многобройни, дълги 3–4 мм, влакнести (табло 13, фиг. 5).
По планински поляни и скални места в Средна и Западна Стара планина, Средна гора, Западни Родопи, Рила, Пирин, Витоша и Осогово. Цъфти от май до юли. Употребява се в народната медицина.
Градско омайниче — Geum urbanum L.
Многогодишно тревисто растение с късо коренище, с изправено слабо разклонено влакнесто стъбло, високо 20–60 см. Приосновните листа събрани в розетка с къса дръжка, текоперести, със странични листчета (1–5 двойки), назъбени; първата двойка под връхното листче е по-голяма от останалите. Стъблените листа тройни, а най-горните триделни, почти приседнали. Прилистниците едри, дълги 1–3 см, бъбрековидно закръглени, неправилно назъбени. Цветовете 10–15 мм в диаметър, на дълга дръжка, разположени поединично по върховете на разклоненията. Чашката двойна, с 5 листчета, вътрешните дълги 3–8 мм, влакнести, заострени, триъгълно яйцевидни, 2 пъти по-дълги от външните, които са линейно-ланцетни. Венче-листчетата 5, по-къси или равни на чашелистчетата, яйцевидни, светложълти. Тичинки много. Плодниците много (сборен плодник), с долен яйчник (табло 13, фиг. 4).
Из храсталаци и по сенчести места, край горски пътеки, по сечища, край огради и другаде из цялата страна. Цъфти май — август.
В съвременната медицина се използуват изкопаните през пролетта коренище и корени (дрога Rhizoma et Radix Gei urbani) или цъфтящата надземна част (Herba Gei urbani). Прилага се и в народната медицина.
Гъши очиболец — Potentilla anserina L.
Многогодишно тревисто растение с вретеновидно задебелено месесто коренище и тънки, вкореняващи се по възлите пълзящи, често червеникави стъбла, дълги до 80 см, покрити с власинки. Листата приосновни, дълги до 20 см, нечифтоперести, с къса, разширена дръжка, отдолу беловлакнеста, отгоре зелена. Листчетата приседнали, дълги 10–40 мм, широки 5–15 мм, срещуположни, продълговати до яйцевидни, заострени, остро напилени. Прилистниците големи. Цветовете единични на дълга дръжка, 18-20мм в диаметър. Чашката от 2 кръга с по 5 листчета, до 1/3 от дължината си сраснали помежду си, копринесто влакнести, еднакво дълги, заострени, често наделени. Венчелистчетата също 5, златистожълти, яйцевидни, дълги 7–10 мм, около 2 пъти по-дълги от чашката. Тичинките 20. Плодниците много (сборен плодник), с долен яйчник. Плодчетата (орехчета) едри, яйцевидни, почти кръгли, с ямички по повърхността си (табло 14, фиг. 1).
По влажни тревисти места край Дунав — Ломско, Свищовско, Оряховско. Цъфти юли — септември.
В съвременната медицина се използува цялото растение заедно с коренището (дрога Herba Anserinae), което се изважда по време на цъфтежа. Употребява се и в народната медицина.