Среща се сравнително рядко в цялата страна по храсталаци, просветлени гори и тревисти места, предимно в низините и предпланините докъм 1000 м н. в. Цъфти юни — август.
В съвременната медицина се използуват надземните части (дрога Негba Genistae tinctoriae), които се събират по време на цъфтежа. Прилага се и в народната медицина.
Прещип — Genista sagittalis L.
Полухрастче, високо до 50 см, със стелещи се по земята многобройни разклонения, силно сплескани и широко крилати, съставени от отделни членчета. Листата малобройни, прикрепени единично само по възлите, прости, приседнали, ланцетно-яйцевидни, целокрайни, влакнести. Прилистници липсват. Цветовете събрани по върховете на разклоненията в по-сбити или по-рехави главички, дълги 3–5 см, с дръжка, дълга до 2 мм. Чашката тръбеста, с 5 сраснали до 2/3 от дължината им листчета, нагоре двуустна, със зъбци, по-дълги от тръбицата, долните листчета шиловидни, влакнести. Венчето дълго 10–12 мм, с голо флагче и космата ладийка, крилцата стеснени в основат си, голи. Тичинките 10, сраснали в една тръбица. Яйчникът горен. Бобът дълъг 1,5–2,5 см, сплескан, линеен, разперено влакнест (табло 14, фиг. 5).
По каменливи и скални поляни, из храсталаци и тревисти места в цялата страна докъм 2000 м н. в. Цъфти май — юли. Използува се в народната медицина.
Плюскач — Colutea arborescens L.
Разклонен храст, висок до 5 м, с влакнести млади клонки, по-късно голи. Листата нечифтоперести, последователни, с 4–5 двойки широко елиптични, по-рядко яйцевидни, в основата клиновидни, на върха обикновено врязани, целокрайни листчета, с къси прилегнали власинки, отгоре голи. Прилистниците дълги до 3,0 мм, късовлакнести. Съцветията гроздовидни, излизащи от пазвите на листата, с малко на брой цветове (3–5). Цветните дръжки дълги 10–14 мм, с дребни прицветници. Чашката звънчевидна, широка 5 мм, с 5 късо триъгълни зъбеца, влакнеста. Венчето дълго 16–20 мм, жълто, голо. Флагчето кръгло, на върха врязано, в основата с два израстъка, малко по-дълго от крилцата на ладийката, крилцата са извити във вид на сърп, а ладийката тъпа. Тичинките 10, от които 9 сраснали в тръбица, а десетата свободна (9+1). Яйчникът горен. Плодът боб, дълъг 5–7 см, силно мехуресто подут, многосеменен (табло 16, фиг. 1).
По сухи, каменливи места и храсталаци, често върху варовик. Среща се навсякъде в по-топлите части на страната. Цъфти април — август. Употребява се в народната медицина.
Сладколистно сграбиче — Astragalus glycyphyllos L.
Многогодишно тревисто растение с почти голо, силно разклонено и полегнало по земята стъбло, дълго до 2 м. Листата нечифтоперести, дълги 10–20 см, последователни, с 4–6 двойки елиптични до удължено яйцевидни целокрайни листчета, тъпи, отгоре голи, дълги 2–4 см, Прилистниците ланцетни, свободни. Съцветията гъсти, длъгнести, дълги 3–5 см, по-къси от листата. Цветовете дълги до 16 мм. Чашката звънчевидна, дълга 5–6 мм, с шиловидни зъбци, гола или покрита само с бели власинки. Венчето зеленикавожълто, дълго до 15 мм. Флагчето в основата стеснено, на върха врязано, крилцата закръглени, ладийката силно извита. Тичинките 9 +1. Яйчникът горен. Бобът дълъг 3–4 см, сърцевидно извит, гол (табло 16, фиг. 2).
Из гори, горски поляни и храсталаци, по скалисти места в цяла България докъм 1800 м н. в. Цъфти юни — август. Употребява се в народната медицина.
Ливадно секирче — Lathyrus pratensis L.
Многогодишно тревисто растение със слабо разклонено, влакнесто високо стъбло (30–100 см). Листата последователни, с една двойка линейно-ланцетни до елиптични листчета с 3 надлъжни жилки, дълги 10–40 мм, широки 2–9 мм, голи, целокрайни; листната ос завършва с мустаче. Прелист-ниците два, едри, дълги 1–3 см, широки 3–6 мм, обикновено равни на листната дръжка, линейни до ланцетни, в основата стреловидни, с две неравни ланцетни уши. Цветовете събрани по 5–12 в гроздовидни съцветия, на обща дръжка, няколко пъти по-дълга от листата. Чашката с ланцетно-шиловидни зъбци, долните по-дълги, горните по-къси от тръбицата. Венчето жълто, устроено както при другите бобови растения. Тичинките 9 +1. Яйчникът горен. Бобът линеен, дълъг 4–5 см, сплескан и при узряването почернява (табло 15, фиг. 1).
Из храсталаци, горски поляни, ливади и край ниви в цяла България докъм 1500 м н. в. Цъфти през юни и юли.
Надземната част се използува в народната медицина. Правят се опити и за въвеждането му в съвременната медицина.