Лечебна комунига — Melilotus officinalis (L.) Pall.
Двугодишно тревисто растение с изправено, по-рядко възходящо разклонено стъбло, високо до 1 м, голо или в горната си част слабо космато. Листата последователни, на дълга дръжка, тройни. Листчетата назъбени, средното на по-дълга дръжчица, долните листа обратно яйцевидни, останалите продълговати, дълги 15–20 мм, широки 4–12 мм. Прилистниците шиловидни, всички целокрайни. Цветовете дребни, дълги 4–7 мм, събрани в рехави гроздовидни съцветия по върховете на разклоненията, на дълга дръжка. Венчето жълто, с флагче, равно на крилцата и по-дълго от ладийката. Тичинките 9 +1. Яйчникът горен. Бобът дребен, дълъг 3–5 мм, гол, почти кълбест, едносеменен (табло 15, фиг. 2).
По влажни тревисти места, в посевите като плевел и край пътища като бурен. Среща се в цялата страна докъм 1000 м н. в.
За лебечни цели в съвременната медицина се използува цялата надземна част (Негbа Meliloti officinalis) или листата и цветовете (Folia et Flores Meliloti officinalis), които се берат в началото на цъфтежа. Има широко приложение в народната медицина.
У нас като диворастящи се срешат още 3 вида комунига с жълти цветове, прилистниците на средните или на най-долните им листа са назъбени.
Обикновен звездан — Lotus corniculatus L.
Многогодишно растение с полегнало или изправено стъбло, високо до 30–35 см, плътно или с твърде тясна кухина, голо или влакнесто. Листата сложни, последователни, текоперести, с 5 листчета, дълги 4–18 мм, широки 1–10 см, целокрайни, ланцетни, обратно ланпетни до яйцевидни, в основата стеснени, голи или влакнести. Прилистниците дребни. Цветовете събрани по 3–7 в кълбести съцветия на дълга дръжка (5–10 см) или единични. Цветните дръжки дълги 1,0–2,5 мм. Чашката дълга 5–6 мм, с триъгълни, шиловидно заострени зъбци, равни или по-дълги от тръбицата. Венчето дълго 10–12 мм, жълто, рядко възчервеникаво; ладийката стеснена изведнъж в носче. Тичинките 9+1. Яйчникът горен. Бобът цилиндричен, дълъг 1,5–3,0 см, гол (табло 15, фиг. 3).
По влажи ливади, пасища, из храсталаци и гори в цялата страна. Цъфти май — септември. Използува се в народната медицина.
Целебна раменка — Anthyllis vulneraria L.
Едногодишно до многогодишно растение, покрито с прилегнали и разперени власинки. Стъблото от основата си разклонено, с изправени и при-повдигащи се цветоносни клонки, високо 10–60 см. Листата нечифтоперести, рядко тройни или прости, целокрайни, приосновните с 3–5 двойки листчета — връхното едро, дълго 15–35 мм, широко 10–20 мм, широко елиптично, страничните дребни, дълги 10–20 мм, широки 3–8 мм, линейно продълговати. Стъблените листа с еднакви, линейно продълговати листчета (5–11 на брой), дълги 10–20 мм, широки 3–6 мм, влакнести. Цветовете събрани в цветни главички по върховете на разклоненията, в основата с два дланевидно наделени ирицветни листа, дълги 7–12 мм. Чашката мехуресто подута, влакнеста, с 5 нееднакво дълги шиловидни зъбчета. Венчето дълго 13–18 мм, жълто, червено-оранжево или белезникаво, голо. Венчелистчетата в основата си стеснени в нокът, всички, с изключение на флагчето, сраснали в основата си с тичинковата тръбица. Тичинките 10, сраснали в тръбица. Яйчникът горен. Бобът дълъг 5 мм, яйцевидно кълбест, изцяло включен в чашката (табло 15, фиг. 4).
Среща се по сухи каменливи склонове, ливади, пасища, разредени гори и храсталаци в цялата страна до високопланинския пояс. Расте предимно по варовит терен. Силно полиморфен вид. Цъфти от май до септември.
В съвременната медицина рядко се употребява надземната част (Негbа Vulnerariae), която се събира по време на цъфтежа.
СЕМ. ТРАБУЗАНОВИ — ZYOOPHYLLACEAE
Трабузан, бабини зъби — Tribulus terrestris L.
Едногодишно тревисто растение с пълзящи стъбла, дълги до 60 см, покри ги с гъсти власинки. Листата срещуположни, с малки ланцетни при-листници, чифтоперести, дълги 3–5 см, широки 1,5–2,0 см, с 5–8 двойки продълговати целокрайни листчета, дълги 4–10 мм, отгоре голи, отдолу покрити с власинки. Цветовете единични, разположени най-често в пазвите на листата, па къса дръжка. Чашката се състои от 5 яйцевидно-ланцетни листчета, дълга около 4 мм. Венчето също от 5 обратно яйцевидни листчета, дълги 5–7 мм, широки около 3 мм, жълто. Тичинките 10. Яйчникът горен, петгнезден. Плодът се разпада след узряването си на 5 орехчета, покрити с остри шипове (табло 16, фиг. 3).