По песъкливи и каменливи места, из лозя и други окопни култури и край пътища. Среща се навсякъде, предимно в по-топлите часта на страната. Цъфти от юни до октомври.
В съвременната медицина се използува надземната част (Herba Tribulus terrestris), отрязана no време на цъфтежа. Намира приложение и в народната медицина.
СЕМ. МЛЕЧКОВИ — EVPHORBIACEAE
Обикновена млечка — Euphorbia cyparissias L.
Многогодишно растение, съдържащо млечен сок, с изправено голо стъбло, високо до 50 см, на върха с многобройни безплодни, гъсто облистени разклонения. Листата последователни, голи теснолинейни, дълги 5–40 мм, широки 0,5–3 мм, целокрайни. Цветовете еднополови, събрани в особени, просто устроени съцветия — циатум, които по външен изглед приличат на отделен цвят. Съцветията на дръжки, излизащи от пазвите на листата. Циатумите събрани в различни съцветия, най-често сенниковидни, като при основата си са обвити с няколко присъцветни листа. Цветовете без околоцветник, обвити от едно чашковидно покривало, напомнящо много околоцветник, получено от срастването на прицветниците на мъжките цветове. Ръбът на покривалото нарязан на 5 тънки дяла, между които има 4 месести, извити навън дяла, наречени жлези, оцветени жълто до тъмнокафяво. Прицвет-ните листа дълги 3–5 мм, широки 5–10 мм, по време на цъфтежа зла-тистожълти до оранжево-жълти, при плодовете често яркочервено оцветени. Плодът суха, гола, разпуклива кутийка, дълга 3,0–3,5 мм (табло 16, фиг. 4).
По сухи тревисти и каменливи места, из храсталаци, сечища и пожарища, край пътища и селища в цялата страна докъм 2000 м н. в. Цъфти април—юни.
В някои страни (Полша и др.) цялата надземна част (дрога Herba Euphorbiae cyparissias) се употребява в съвременната медицина, а у нас се използува само в народната медицина.
СЕМ. СЕДЕФЧЕВИ — RUTACEAE
Седефче — Ruta graveolens L.
Едногодишно напълно голо тревисто растение с вдървеняло в основата си стъбло, високо 20–45 см. Листата последователни, двойно или тройно пересто разсечени, с продълговато обратно яйцевидни целокрайни тъпи дялове, като връхният дял е широк до 9 мм; долните и средните листа с дълга дръжка, горните приседнали. Цветовете правилни, събрани във връхни рехави щитовидни метлици; чашката и венчето с по 4, по-рядко с по 5 листчета. Венчелистчетата жълти, обратно яйцевидни, целокрайни или слабо назъбени, дълги до 6–9 мм. Тичинките двойно повече от венчелистчетата (8–10). Яйчникът горен. Плодът е почти сферична разпуклива 4-гнездна кутийка. Отровно! (табло 16, фиг. 5).
По сухи каменливи места и храсталаци в източната част на страната и по склоновете на Родопите докъм 500 м н. в. Отглежда се и като декоративно растение в цялата страна. Цъфти юни — август.
Връхните клонки заедно с листата и цветовете са дрогата Herba Rutae, която се събира по време на цъфтежа. Намира широко приложение в народната медицина.
СЕМ. СМРАДЛИКОВИ — ANACARDIACEAE
Смрадлика — Cotinus coggygria Scop. (Rhus cotinus L.)
Храст, висок до 5 м, с прости, яйцевидни или широко елиптични листа, дълги 3–10 см, широки 2–7 см, последователни, целокрайни, голи или влакнести, с къса дръжка, отгоре тъмнозелени, отдолу синкавозелени, наесен почервеняващи. Цветовете бледожълти до зеленикави, двуполови, събрани във връхни рехави, разперени метлици, дълги 15–20 см. Чашката и венчето с по 5 листчета, като венчелистчетата са 2 пъти по дълги от чашката. Тичинките 5, разположени между венчелистчетата. Яйчникът горен, едногнезден. След прецъфтяването цветните дръжки се удължават и се покриват с дълги, розови, червеникави или жълтеникави власинки. Плодът обратно яйцевиден, костилков, сух, след узряването тъмнокафяв, дълъг 3–5 мм. Отровно! (табло 17, фиг. 1).
По сухи каменливи места, из храсталаци и светли дъбови гори, по-често върху варовик. Среща се навсякъде в по-топлите части на страната докъм 1000 м. н. в. Цъфти април — юни.
В съвременната медицина се използуват листата (дрога Folia Cotini), които се берат по време на цъфтежа. Употребява се широко и в народната медицина.
СЕМ. ЛИПОВИ — TILIACEAE
Липа — Tilia L.
1. По време на цъфтежа листата отдолу гъсто покрити с дребни бели звездовидни власинки; в ъглите между страничните жилки без брадичка от едри власинки. Цветовете с 5 безплодни венчевидни тичинки (стаминодии) → Бяла липа — Т. tomentosa Moench