28. Южно лале — Tulipa celsiana DC.
29. Родопско лале — Tulipa rhodopaea Vel.
30. Горско лале — Tulipa silvestris L.
31. Тракийско лале — Tulipa thracica Dav.
32. Урумово лале — Tulipa urumovii Hayek
33. Пясъчен крем, див крин — Pancratium maritimum L.
34. Оливиеров минзухар — Crocus olivieri Gay.
35. Пеперудоцветен салеп — Orchis papilionacea L.
36. Шлемоносен салеп — Orchis militaris L.
37. Женски чехъл — Cypripedium calceolus L.
38. Рилски ревен — Rheum rhaponticum L.
39. Бяла водна роза — Nymphaea alba L.
40. Жълта водна роза — Nuphar luteum S.S.
41. Планински божур, витошко лале — Trolhus europaeus L.
42. Златна ведрица, златна кандилка — Aquilegia aurea Jka.
43. Рилска съсънка — Anemone vernalis L.
44. Нарцисовидна съсънка — Anemone narcissiflora L.
45. Горска съсънка — Anemone silvestris L.
46. Родопска съсънка — Anemone rhodopaea Stoj. et Stef.
47. Планински повет — Clematis alpina L.
48. Крайморска менекша — Matthiola Qdoratissima R. Br.
49. Бодливо сграбиче — Astragalus amacantha M.B.
50. Обикновен сладник — Glycyrrhiza glabra L.
51. Дългошпореста теменуга — Viola delphinantha Boiss.
52. Дяволски орех — Trapa natans L.
53. Рилска иглика — Primula deorum
54. Старопланинска иглика — Primula frondosa
55. Едроцветна тинтява, безстъблена тинтява — Gentiana kochiana Pers.
56. Блатна тинтява — Gentiana pneumonanthe L.
57. Петниста тинтява (частично забранена) — Gentiana punctata L.
58. Жълта тинтява (частично забранена) — Gentiana lutea L.
59. Силивряк — Haberlea rhodopensis Friv.
60. Рамонда — Ramonda serbica Рапб.
61. Морина — Morina persica L.
62. Еделвайс — Leontopodium alpinum Cass.
Морфология на растенията
Цвят
Частите на един пълен двуполов цвят, изброени отвън навътре, са: 1) чашка; 2) венче; 3) тичинки; 4) плодник.
Чашката се състои от зелени, малки, свободни или сраснали листчета, наречени чашелистчета. В някои случаи тя е слабо развита (лоза) или изобщо не се развива, какъвто е случаят при повечето сложноцветни растения, където е превърната във власинки и служи за разпространяване на плодовете. При слеза, очиболеца и др. цветовете са с двойна чашка, като външната е образувана от видоизменени прицветници.
Венчето е най-забележимата, най-изпъкващата част на цвета и в обикновения живот, като говорим за цветя, имаме предвид най-често него. По форма, окраска, размери и други белези в устройството си венчето е извънредно разнообразно и по-добре развито от чашката. Листчетата, които го образуват, се наричат венчелистчета.
Чашката и венчето образуват заедно т. нар. двоен околоцветник (божур). Когато околоцветникът е съставен от еднакви помежду си листчета, той се нарича прост (лале). Ако е ярко обагрен и прилича на венче, се нарича венчевиден (съсънка). Когато е зелено обагрен и прилича на чашка, е чашковиден (кукуряк). При едносемеделните растения за простия венчевиден околоцветник често се употребява наименованието перигон. Понякога околоцветникът липсва (върба).
Цветовете се наричат срасловенечни, когато венчелистчетата са сраснали изцяло или само в основата си. Когато са свободни, цветовете се наричат несрасловенечни. Цветът е правилен (актиноморфен), когато венчето е съставено от еднакви или различни по форма и размери листчета, които се редуват така, че могат да се прекарат няколко равнини на симетрия, разделящи го на две еднакви половинки (шипка, лале). Цветът е неправилен (зигоморфен), когато едно или две от венчелистчетата се различават по форма и размери от останалите. Тогава може да се прекара само една равнина на симетрия (бобови, устноцветни, теменуги). При някои растения всички венчелистчета са различни и не може да се прекара равнина на симетрия — такива цветове се наричат асиметрични (дилянка).
Фиг. 1 Части на цвета: а — чашка; б — венче; в — тичинки; г — плодници
Фиг. 2 Типове цветове: а — неправилен (зигоморфен); б — правилен (актиноморфен)
Когато венчелистчетата или чашелистчетата са сраснали помежду си само отчасти, долната сраснала част се нарича тръбица, а горните, свободни частя се наричат зъбци (дялове) на венчето или на чашката.
Според формата венчето може да бъде: тръбесто, когато изцяло или в по-голямата си част по дължина е сраснало в тръбица, например средните цветове в слънчогледовата пита; езичесто, когато има долна тръбеста част в горна, която прилича на дълга тясна пластинка, разперена на една страна (глухарче); звънчевидно, когато има форма на чаша или звънче (прасково-листна камбанка); делвовидно, когато тръбицата долу е издута, а към върха стеснена и след това пак слабо разширена и наподобява делва или гърне (лудо биле); фуниевидно, когато тръбицата постепенно се разширява отдолу нагоре и най-горе може да се разпери хоризонтално (блян); дисковидно, когато долната му част е цилиндрична, а горната е разперена хоризонтално; в този случай горната част се нарича диск независимо от това, дали е пяла или изрязана, а отворът на тръбицата се означава като гърло или устие (картоф); двуустно, когато в долната си част е тръбесто, а в горната е разделено на две устни (горна и долна), образувани от непълното срастване на три или две листчета (личат 3 или 2 зъбчета). Изрезът между две устни е по-дълбок, отколкото между останалите дялове. Характерно е за устноцветните растения. Чашката също може да бъде двуустна. При някои растения има шпора. Това е удължен като тръбица или подутина край на части от околоцветника (ралица). Терминът петурка при венчелистчетата се употребява за разширената им част, а стеснената им долна част се нарича нокът (здравец).