Дрогата Herba Hyperici е връхната облистена и цветоносна част на стъблото, отрязана на 25–30 см от върха по време на цъфтежа. Употребява се широко в народната медицина.
У нас се срещат около 21 диворастящи вида звъника, но лечебната се отличава от всички най-вече по това, че чашелистчетата й са целокрайни (без жлезисти зъбци), листата и стъблото са голи, а стълбчетата са три на брой.
Забележка: Сем. Теменугови — Violaceae, Трицветна теменуга — Viola tricolor L. (вж. при билки със сини и синьо-виолетови цветове).
СЕМ. ТИКВОВИ — CUCURBITACEAE
1. Увивно растение с мустачки. Плодът топчест, черен, гладък → Дива тиква — Bryonia alba L.
1#. Неувивно растение без мустачки. Плодът продълговато елиптичен, зелен, покрит с шипчета → Църкало — Ecbalium elaterium (L.) A. Rich.
Църкало, луда краставица — Ecbalium elaterium (L.) A. Rich.
Многогодишно тревисто растение със стелещо се по земята или при-повдигащо се стъбло, дълго до 1 м и повече, покрито с груби четинки. Листата сърцевидни или неправилно триъгълни, не много наделени и назъбени, дълги 3,5–12 см, широки 3–12 см, с листна дръжка, дълга до 15 см, отгоре тъмнозелени с редки четинки, отдолу светлозелени, гъсто късовлакнес-ти, по жилките с четинки. Цветовете еднополови, разположени в пазвите на листата. Мъжките събрани по няколко в грозловидни съцветия на дръжка, която е равна или по-дълга от дръжката на съответния лист. Женските цветове единични, разположени до мъжките съцветия на дълга дръжка, която излиза от пазвата на листата. Чашката звънчевидна, 5-делна, дълга 3,5–5,0 мм, влакнеста. Венчелистчетата също 5, бледожълти, сраснали звънче-видно, с 5 дяла на върха, отвън гъстовлакнести. Тичинките 5, от тях 4 сраснали по двойки, а петата свободна. Яйчникът долен. Плодът продълговат, дълъг 4–5 см, покрит с бодливи четинки, жълто-зелен. Семената черни, излизат експлозивно при откъсването на плода през образувалата се дупка. Отровно! (табло 17, фиг. 4).
По песъкливи места, край пътища и изкопи. Среща се по цялото Черноморско крайбрежие и тук-там в Тракийската низина докъм 400 м н. в. Цъфти май — юли.
В съвременната медицина се използуват неузрелите плодове (дрога Fructus Ecbalii). Намира приложение и в народната медицина.
Дива тиква — Bryonia alba L.
Многогодишно тревисто растение с дебел, реповиден, месест корен, отвън жълтеникав, вътре бял и с катерливо стъбло, дълго до 4 м, снабдено с мустачки, чрез които се прикрепва към други растения. Листата последователни, в общото си очертание широко триъгълни, дланевидно 5-делни, като дяловете са широко до тясно триъгълни, неравномерно назъбени, от двете страни брадавичесто четинести. Основата им е сърцевидна. Петурите дълги 2,5–8,5 см, широки 1,5–6,5 см, а листната дръжка дълга 1,5–6 см. Еднодомно растение. Мъжките цветове събрани по 8–16 в гроздоаидни съцве-тия на дълга дръжка (3–15 см) в пазвите на горните листа, а самите цветни дръжки дълги 0,3–2,5 см. Женските цветове събрани по 4–10 в щитовидни съцветия на дръжка, дълга 1,5–5,5 см, в пазвите на долните листа. Чашката и венчето 5-делни; чашковата тръбица дълга до 4 мм, с тясно триъгълни зъбци, дълги 1,5–3,0 мм, при женските цветове равни на венчето. Венчелистчетата дълги 3,5–5,0 мм, широки 2,5–3,5 мм, синкавожълти до жълтеникаво-бели, гъстовлдкнести, с 4–6 зелени изпъкнали жилки. Тичинките 5 — една свободна, а другите сраснали 2 по 2. Яйчникът долен, с едно стълбче и с голи близалца. Плодът топчест, 6–8 мм в диаметър, кръгъл, черен, сочен. Отровно! (табло 18, фиг. 1).
Из храсталаци, предимно по влажни места, край реки и по плетища като бурен. Среща се в цяла България докъм 1000 м н. в. Цъфти май — юли.
Използува се коренът (дрога Radix Bryoniae albae), който се изважда преди цъфтежа. Намира широко приложение в народната медицина.
У нас се среща още един вид дива тиква — Bryonia dioica Jacq. (жълта дива тиква). Тя е с жълт или червен плод, чашката при женските цветове е наполовина по-къса от венчето, близалцето е влакнесто.
СЕМ. ВЪРБОВКОВИ — ONAGRACEAE (OENOTHERACEAE)
Пупалка — Oenothera biennis L. (Onagra biennis (L.) Scop.)
Двугодишно тревисто растение, мековълнесто, с изправено, обикновено неразклонено стъбло, високо до 150 см. В основата му се намира розетка от листа с дръжки, продълговато обратно яйцевидни или продълговати, тъпи, назъбени или почти целокрайни, с остър връх, дълги 5–10 см, широки до 4 см. Стъблените листа последователни, на къса дръжка, заострени, продълговато ланцетни, в основата клиновидни, ситно назъбени. Цветовете едри, дълги 2–3 см, правилни. Чашката с 4 заострени дяла, обърнати назад, влакнести. Венчелистчетата обратно яйцевидни, на върха плитко вдлъбнати, дълги 2–5 см, светложълти. Тичинките 8, от които 4 по-дълги. Яйчникът долен и с едно стълбче. Плодът кутийка, дълга 1–4 см, влакнеста, (табло 18, фиг. 2).