В диво състояние се среща само по скалите край Черно море (на юг от Несебър) и край Дунав. Култивира се обаче в цялата страна. Цъфти през юли и август.
В съвременната медицина се употребяват плодовете (дрога Fructus Anethi). Използува се широко в народната медицина.
Прангос — Prangos ferulacea (L.) Lindl.
Многогодишно тревисто растение с изправено ръбесто голо стъбло, високо 60–150 см, със срещуположно или почти прешленесто разположени разклонения. Листата последователни, голи, многократно пересто нарязани на линейно-ланцетни до почти нишковидни делчета, в общото си очертание широко яйцевидни до продълговато елиптични. Приосновните листа с дръжка, дълга 30–40 см и с петура, дълга 50–80 см, в основата си разделена на три дяла, всеки от които е 4–5 пъти пересто разсечен. Нагоре листата намаляват по размер, като най-горните са приседнали и с влагалище, обхващащо стъблото. Сенниците съставени от 6–18 лъча, с обвивка от листчета в основата на главните лъчи и на цветните дръжки. Чашката на върха почти целокрайна, без зъбци. Венчето жълто, дълго около 1 мм, с цели венчелистчета, чиито връхчета са завити навътре. Тичинките 5. Яйчникът долен. Плодът едър, снабден по ръба и на гърба с добре развити ципести крилца, дълъг 10–25 см (табло 19, фиг. 2).
По сухи каменливи и тревисти места в Югоизточна България — южната част на Черноморското крайбрежие и Тунджанската хълмиста равнина. Цъфти май — юли. Употребява се в народната медицина.
Кръглолистна урока — Bupleurum rotundifo Hum L.
Едногодишно сиво-зелено, често частично червенеещо растение с изправено цилиндрично стъбло, обикновено в горната си част разклонено, високо 15–75 см. Листата прости, последователни, приосновните и долните стъблени с дръжки или почти приседнали, обхващащи стъблото, обратно яйцевидни до продълговато елиптични, дълги 5–7 см, широки 2–3 см; средните стъблени листа по-дребни, елиптични или яйцевидни, тъпи или късо заострени, плоски или слабо фуниевидни със закръглена основа, в долната си част пронизани от стъблото; към върха стават все по-дребни, яйцевидни или почти кръгли, пронизани от стъблото. Цветовете събрани в сенници от по 5–10 главни лъча, с дръжки, дълги 2–4 см, без листчета при основата си. Всеки сенник с 8–12 цвята, с 5–6 яйцевидни, заострени листчета при основата им. Чашка липсва. Венчелистчетата жълти, дълги 0,5–0,7 мм, със завит навътре връх. Тичинките 5. Яйчникът долен. Плодът овален, дълъг 2,5–3,5 мм, отстрани сплескан, с ясни надлъжни ребра (табло 19, фиг. 3).
По сухи каменливи и тревисти места, край пътища и синури като бурен. Среща се рядко в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти май — август. Употребява се в народната медицина.
Пясъчна самодивска трева — Peucedanum arenarium W. К.
Многогодишно тревисто растение с масивен вертикален корен. Стъблото голо, изправено, в горната си част разклонено, тънко набраздено, високо 90–150 см. Листата 3–4 пъти перести, дълги до 45 см, широки до 30 см, продълговато яйцевидни до почти кръгли, на дръжки, дълги 3–8 см; крайните дялове дълги до 15 мм, широки до 6 мм, продълговати до линейни. Средните стъблени листа просто перести, на дръжки, дълги 1,5–2,5 см, широко обхващащи стъблото, а най-горните листа редуцирани до широки влагалища или малки прости листчета. Сложните сенници (2–14 на брой), дълги до 15 см, голи, без обвивка или с 1 –2 линейни до продълговати заострени листчета, дълги 5–9 мм. Сенниците многоцветни, като в основата на цветните дръжки се намират многобройни линейно-ланцетни до нишко-видни прицветници, дълги до 15 мм. Чашка липсва. Венчето жълто, дълго 1,8–2,3 мм, с 5 яйцевидни до почти кръгли листчета. Тичинките 5. Яйчникът долен. Плодовете елипсовидни, дълги 5–11 мм, сплескани, голи, с 3 изпъкнали ребра и широки крила (табло 19, фиг. 4).