По крайморските пясъци, по сухи тревисти места и каменливи терени в по-голямата част от страната докъм 1600 м н. в. Цъфти юли — август.
У нас са проведени успешни експерименти за лечение на някои болести с корена и зрелите плодове.
Пащърнак — Pastinaca sativa L.
Двугодишно растение с вретеновиден, понякога реповиден,. задебелен корен. През първата година развива снопче перести листа на дълги дръжки, а през втората — стъбло, което е изправено, кухо, голо, набраздено, разклонено, високо 30–100 см. Листата просто перести, с 2–7 двойки листчета, които са приседнали, елипсовидни до ланцетно-елипсовидни, дълги до 11 см, широки 8 см, назъбени, отдолу грапаво влакнести, приосновните листа на дръжки, дълги до 15 см. Листата в общото си очертание елипсовидни, дълги до 20 см, намаляващи към върха на стъблото, като горните преминават в клиновидно влагалище. Цветните сенници имат от 5 до 20 главни лъча, без листчета в основата им. Сенничетата са с по 6–15 цветчета, с единични прицветници или без прицветници, с дръжки, дълги до 6 мм. Чашка липсва. Венчето жълто, дълго до 2,5 мм, с 5 завити навътре листчета. Тичинките 5. Яйчникът долен. Плодът дълъг 5–7 мм, широко елипсовиден, сплескан, гол, с ципест ръб и 5 надлъжни ребра върху външната му страна (табло 20, фиг.З).
Из ливади, влажни места и храсталаци в цялата страна до към 1500 м н. в. Цъфти през юли и август.
В съвременната медицина се употребяват коренът и семената на пащърнака (дрога Radix Pastinacae et Semen Pastinacae). В литературата има данни, че и листата се употребяват за лечение. Намира широко приложение и в народната медицина.
Сибирски девисил — Heracleum sibiricum L.
Двугодишно, по-рядко многогодишно тревисто растение с дебел жъл-теникавобял корен, подобен на морков. Стъблото — изправено, ръбесто, набраздено, кухо, покрито с остри четинки, в горната си част с последователни или отчасти срещуположни клонки, почти до 2 м високо. Приосновните листа едри, дълги 15–30 см, нечифтоперести, с жлебовидна дръжка, която постепенно преминава в листно влагалище. Стъблените листа с 2–3 двойки листчета или дълбоко изрязани, с удължено яйцевидни до широко ланцетни, неравномерно назъбени или нарязани на дялове листчета, дълги до 25 см, широки 15 см, голи или разпръснато влакнести; връхното листче (дял) най-голямо, триделно. При някои форми всички листа са тройни, с една двойка странични листчета. Съцветието с 15–25 лъча, дълги до 17 см, без листчета при основата си. Отделните цветове на дръжки, дълги 7–11 мм, които при плодоношението почти се удвояват, при основата си с 1–10 дребни ланцетни до нишковидни прицветници, дълги до 1 см, Венчето зеленикавожълто, 5-листно, дълго до 2.5 мм. Тичинките 5. Яйчникът долен, с двуразделно близалце. Плодът елиптичен, откъм гърба сплескан, по края ципесто крилат, дълъг 7–9 мм, гол. Варира (табло 20, фиг. 2).
По влажни сенчести места край реки и потоци в цяла България докъм 2000 м н. в. Цъфти през юли и август.
В съвременната медицина се употребяват надземната част (дрога Негba Heraclei) и коренът (Radix Heraclei). Намира приложение и в народната медицина.
В нашите планини се среща още един вид девисил — Heracleum verticillatum Раnс., който е с бели цветове, а разклоненията в горната част на стъблото му са разположени прешленовидно.
ДВУСЕМЕДЕЛНИ РАСТЕНИЯ
СРАСЛОВЕНЕЧНИ РАСТЕНИЯ
1. Храсти или ниски дръвчета → вж. 2
1#. Тревисти растения → вж. 3
2. Листата последователни, триделни. Тичинките 2 → Хрищел, смил — Jasminum fructicans L.
2#. Листата срещуположни, нечифтоперести, с 3–7 листчета. Тичинките 3–5 → Червен бъз — Sambucus racemosa L.
3. Яйчникът долен или полудолен → вж. 4
3#. Яйчникът горен → вж. 6
4. Цветовете събрани в главички и обкръжени с обща обвивка от най-горните листа, които обикновено са видоизменени → вж. 5
4#. Цветовете не са събрани в главички, рядко образуват главички и в такъв случай са без обща обвивка или листата са събрани в прешлени, по 4 или повече → Сем. Брошови — Rubiaceae
5. Тичинките 4, свободни → Жълтеникава самогризка — Scabiosa ochroleuca L.
5#. Тичинките 5, сраснали с прашниците си → Сем. Сложноцветни — Asteraceae
6. Яйчникът външно разделен на 4 части, между които излиза стълбчето. Плодът се разпада на 4 (рядко на 2) орехчета, лежащи в дъното на чашката → вж. 7
6#. Яйчникът цял → вж. 8
7. Тичинките 5, венчето правилно, листата последователни → Меденик — Cerinthe minor L.