В съвременната медицина се използуват корените, коренището (Radix et Rhizoma Primulae), листата (Folia Primulae) и цветовете (Flores Primulae). Намират приложение и в народната медицина.
Корените и коренището се изкопават през есента (септември — октомври), когато листата започват да увяхват. Листата и цветовете се берат в началото на цъфтежа заедно с чашката или само венчето.
У нас има още няколко вида диворастящи иглики, но всички са с голи цветни дръжки и чашка.
Високата иглика също се използува в медицината.
СЕМ. МАСЛИНОВИ — OLEACEAE
Хрищел, смин — Jasminum fruticans L.
Изправен храст, висок 1–3 м, с последователни полукожести тройни листа, рядко с по едно или две листчета, които са обратно яйцевидни, продълговато овални или тясно елипсовидни, дълги 0,6–2,0 см, широки 0,5–1,0 см, към основата стеснени, на върха закръглени, голи, само по ръба ресничести, на къса дръжка. Средното листче обикновено по-едро от страничните. Цветовете събрани по 2–5 в полусенничета по върховете на страничните клонки. Чашката късо звънчевидна, с 5 шиловидни дяла, равни или по-дълги от тръбицата й. Венчето яркожълто, с тясна цилиндрична тръбица, 2 пъти по-дълга от чашката, с 5-делна коронка, до 2 см в диаметър. Тичинките 2. Яйчникът горен. Плодът черна сферична ягода, 3–6 мм в диаметър (табло 21, фиг. 4).
Из храсталаци и каменливи, скални терени по Черноморското крайбрежие, в Източна Стара планина, Струмската долина, Тракийската низина, Източни Родопи и Тунджанската хълмиста равнина докъм 700 м н. в. Цъфти април — юли. Употребява се в народната медицина.
СЕМ. ТИНТЯВОВИ — GENTIANACEAE
Тинтява — Gentiana L.
1. Венчето съвсем жълто, почти до основата разделено на линейни дялове → Жълта тинтява — G. lutea L.
1#. Венчето жълто и гъсто покрито с тъмночервени точки, почти 3/4 от дължината си сраснало в тръбица → Петниста тинтява — G. punctata L.
Жълта тинтява — Gentiana lutea L.
Многогодишно голо тревисто растение с разклонено дебело (до 2–3 см в диаметър), късо (5–7 см дълго) коренище, с едри странични корени. Коренището, по което се виждат пръстеновидни следи от измрели листа, преминава постепенно в главест осов корен, цилиндричен, месест, дълъг 60–90 см, широк 5–10 см в диаметър. През първите 3–4 години растението образува приосновна розетка с едри елиптични тъмнозелени листа, а на 4–5 година израстват едно или няколко, високи до 1,5 м, голи, кухи, изправени, неразклонени стъбла. Листата срещуположни, голи, целокрайни, с дъговидно жилкуване, редуващи се на кръст, долните овално елиптични, към върха заострени, едри (23–25 см дълги и 12–13 см широки), стеснени в дръжка, дълга до 10 см. Нагоре стъблените листа намаляват по размери, средните с къса дръжка, а горните приседнали, сраснали при основата си в късо влагалище. Цветовете събрани по 3–10 в снопчета, разположени в пазвите на горните 3–7 двойки листа и на върха на стъблото, на къса дръжка (до 15 мм дълга). Чашката тръбеста, от 5 сраснали ципести листчета, дълга 10–12 мм. Венчето жълто, дълго 18–25 мм, почти 2 пъти по-дълго от чашката, тръбесто. Тичинките 5, голи, със сраснали прашници. Яйчникът горен. Плодът продълговата четириделна кутийка, дълга до 6 см, разпукваща се на две части (табло 22, фиг. 1).
Среща се по каменливи места в съседство с горната граница на гората в Средна Стара планина, Витоша, Средни Родопи (Девинско, Смолянско), Рила и Пирин. Цъфти през юли и август.
Медицинско значение имат корените и коренището (Radix Gentianae), които се изкопават през август — ноември след отмирането на надземната част на 3–4 годишни екземпляри. Използува се широко и в народната медицина.
Когато се събира жълта тинтява, трябва да се внимава да не се изкопае коренището на бялата чемерика (Veratnim album L). което е отровно. То посинява, ако се направи йодна проба, тъй като съдържа скорбяла, която при жълтата тинтява липсва.
Петниста тинтява — Gentiana punctata L.
Многогодишно тревисто растение с късо, дебело вертикално коренище. Стъблото единично, неразклонено, високо 20–60 см, голо, в основата си с къси листчета, дълги до 2 см. Листата, разположени по стъблото, са яйцевидни, елиптични до обратно яйцевидни, заострени, долните дълги 5–15 см, широки 5–8 см, срещуположни, най-често с 5 жилки, най-долните стеснени в къса дръжка, нагоре намаляващи по размери, приседнали, целокрайни. Цветовете събрани на групи по няколко в пазвите на най-горните две двойки листа, приседнали. Чашката звънчевидна, дълга 5–8 мм, много по-къса от венчето, почти без зъбци. Венчето дълго 1,7–3,5 см, а в диаметър 6–16 мм, ципесто, жълто, гъсто покрито с тъмночервени точки, 5-8-делно, като зъбците са по-къси от венечната тръбица. Тичинките са толкова, колкото и дяловете на венчето, отначало сраснали, по-късно със свободни прашници, голи. Яйчникът горен. Плодът едногнездна кутийка (табло 22, фиг. 2).