По влажни и каменливи скални поляни в Средна и Западна Стара планина, Витоша, Рила и Пирин над 1500 м н. в. Цъфти юни — август. Употребява се в народната медицина.
СЕМ. ГРАПАВОЛИСТНИ — BORAGINACEAE
Меденик — Cerinthe minor L.
Двугодишно, по-рядко едногодишно или многогодишно растение. Стъблото високо 15–60 см, право или рядко в основата си полегнало, голо, в горната си част разклонено. Приосновните листа (изсъхват рано) продълговато лопатовидни, дълги до 15 см, постепенно стеснени в крилата дръжка; тъпи; долните стъблени листа продълговато ланцетни, клиновидно стеснени; горните яйцевидни, обхващащи стъблото със сърцевидната си основа, тъпи, често с бели петна, голи, целокрайни, последователни. Цветовете разположени в пазвите на листата на дълга дръжка, при основата си с продълговати ланцетни сърцевидни прицветници. Чашката почти до основата си разсечена на 5 нееднакви тъпи дяла, по края ресничеста. Венчето тръбесто, правилно, дълго 9–14 мм, почти два пъти по-дълго от чашката, разсечено до половината от дължината си, с 5 изправени ланцетни зъбеца, при основата им често с яркочервени петна. Тичинките 5, голи, като прашниците им в основата си са стреловидни, а на върха заострени. Яйчникът външно разделен на 4 части, между които излиза стълбчето. Плодът се разпада на 4 яйцевидни, закръглени орехчета, дълги до 3 мм (табло 22, фиг. 3).
По тревисти и каменливи места в цялата страна докъм 1500 м н. в. Цъфти май — септември. Употребява се в народната медицина.
СЕМ. УСТНОЦВЕТНИ — LAMIACEAE (LABIATAE)
1. Венчето с много къса горна устна, почти едноустно → Срещниче — Ajuga L.
1#. Венчето ясно двуустно → вж. 2
2. Тичинките къси, напълно скрити в тръбицата на венчето → Пирински чай, маясълче — Sideritis L.
2#. Тичинките стърчат над тръбицата на венчето → Ранилист — Stachys L.
Обикновено срешниче — Ajuga chamaepitys (L.) Schreb.
Едногодишно, по-рядко двугодишно или многогодишно тревисто растение с многобройни лежащи или приповдигащи се четириръбести стъбла, високи 5–20 см, покрити, както и листата, с дълги бели меки власинки. Листата дълбоко 3-делни, с теснолинейни целокрайни делчета, срещуположни, дълги 1–3 см, широки 1–1,5 мм. Цветовете по един на къса дръжка (1–1,5 мм дълга), разположени в пазвите на горните прицветни листа, които са по-дълги от цветовете. Чашката звънчевидна, дълга 5–6 мм, цялата покрита с бели власинки. Венчето, дълго 10–16 мм, 2–3 пъти по-дълго от чашката, влакнесто, с много къса врязана горна устна, долната триделна. В основата на венечната тръбица отвътре се намира пръстен от власинки. Тичинките 4, две от които по-къси. Плодовете орехчета (табло 22, фиг. 4).
По сухи тревисти и каменливи места, из ниви, край жп линии в цялата страна. Цъфти април — октомври. Употребява се в народната медицина.
У нас са разпространени още 4 вида срещничета, но три от тях са със сини цветове. Само върболистното срещниче (A. saticifolia Schreb.) има жълти цветове и прилича на лаксмановото срещниче (A. laxmannii (L.) Benth.), но се различава от него по цветната тръбица, която е цяла, цветните прешлени обикновено са с по 4 цвята, стъблените листа са с къса дръжка. То се среща в Тракийската низина и източната част на страната.
Пирински чай, маясълче — Sideritis L.
1. Едногодишно растение със сравнително редки и дълги власинки, без коренище. Листата дълги 0,5–3,0 см, широки 0,2–0,8 см. Цветните прешлени раздалечени, всеки с по около 6 цвята → Маясълче — S. montana L.
1#. Многогодишно беловълнесто растение с пълзящо коренище. Листата дълги 6–8 см, широки 0,6–20 мм. Цветовете събрани в класовидно съцветие → Пирински чай — S. scardica Grsb.