Блян, попадийка — Hyoscyamus niger L.
Най-често двугодишно растение с изправено просто или разклонено стъбло, високо 80–100 см, жлезисто влакнесто и лепкаво. Приосновните листа събрани в розетка, с дръжка, продълговато яйцевидни; стъблените приседнали, полуобхващащи стъблото, дълги 15–20 см, последователни, едро назъбени до нарязани. Цветовете едри, почти приседнали в пазвите на горните листа, събрани в едностранно гроздовидно съцветие. Чашката делвовидна, жлезисто влакнеста, дълга 1,0–1,5 см, с 5 зъбеца. Венчето 2–4 см в диаметър, не съвсем жълто, често с мрежа от виолетови жилки, с широка тръбица и 5-делна разперена коронка. Тичинките 5. Яйчникът горен. Плодът многосеменна кутийка. Отровно! (табло 23, фиг. 4).
По буренясали места в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти юни — септември.
В съвременната медицина се употребяват листата (дрога Folia Hyoscyami), които се берат по време на цъфтежа. Намира приложение и в народната медицина.
СЕМ. ЖИВЕНИЧЕВИ — SCROPHULARIACEAE
1. Венчето при основата си удължено във вид на шпора → вж. 2
1#. Венчето дисковидно, двуустно или правилно, без шпора → вж. 3
2. Стъблата изправени, голи. Цветовете събрани във връхно гроздовидно съцветие. Листата приседнали, линейно-ланцетни до линейни → Обикновена луличка — Linaria vulgaris Mill.
2#. Стъблата полегнали, голи. Цветовете по един в пазвите на листата.
Листата с дръжка, бъбрековидни или сърцевидни →
Лош вятър, трескавиче — Kickxia spuria (L.) Dum.
3. Венчето дисковидно, дълбоко 5-делно, почти правилно. Тичинките 5 → Лопен — Verbascum L.
3#. Венчето с по-дълга или по-къса тръбица или звънчевидно, на върха си обикновено двуустно. Тичинките 4 → вж. 4
4. Всички листа последователни → Напръстник — Digitalis L.
4#. Листата срещуположни, рядко разположени в прешлени → Малка клопачка — Rhinanthusminer L.
Лопен — Verbascum L.
1. Средните и горните стъблени листа низбегващи по стъблото, по цялата дължина на междувъзлията, т. е. долната част на листата е продължена и сраснала със стъблото, което изглежда крилато → Гъстоцветен лопен — V. densiflorum Bertol
1#. Стъблените листа приседнали, без крилато низбегващо продължение по стъблото → Лечебен лопен — V. phlomoides L.
Лечебен лопен — Verbascum phlomoides L.
Двугодишно гъстовлакнесто растение с просто, изправено стъбло, високо 30–150 см, което се развива през втората година. През първата година образува само листна розетка. Приосновните листа продълговато елиптич-ни, тъпо и неправилно назъбени до целокрайни, дълги 5–30 см, широки 3–12 см; стъблените овални или овално ланцетни, заострени, приседнали, със закръглена основа и полуобхващащи стъблото, последователни. Съцве-тието сбито, класовидно-гроздовидно, с прицветници, дълги 1–1,5 см. Цветовете в снопчета по 3–4 (8), а цветните дръжки равни на чашката, която е дълга 5–12 мм, петделна, като дяловете завършват с осил. Венчето жълто, дисковидно, дълбоко 5-делно, 2–5 см в диаметър. Тичинките 5, прикрепени към основата на венчето, от които 2 по-дълги, голи, а останалите 3-влак-нести. Яйчникът горен, с просто стълбче. Плодът многосеменна кутийка. Отровно! (табло 23, фиг. 5).
По сухи тревисти и каменливи места, сухи ливади и необработени места, край пътища и огради. Цъфти юни — август.
В съвременната медицина се употребяват листата (дрога Folia Verbasci), а така също и цветовете с чашката или без нея (дрога Flores Verbasci). Използува се и в народната медицина.
Гъст оцветен лопен — Verbascum densiflorum Bertol. (V. thapsiforme Schrad.)
Двугодишно тревисто растение, цялото гъсто жълтеникавосиво, въл-несто напластено. През първата година образува листна розетка, а през втората — изправено, гъсто облистено стъбло, високо до 2 м, неразклонено или на върха слабо разклонено. Листата продълговато елиптични, низбег-ващи по стъблото, приосновните дълги 10–40 см, широки 4–10 см, последователни, назъбени. Цветовете събрани по 2–5 в снопчета на просто или в основата слабо разклонено гроздовидно съцветие, с прицветници, дълги 1,5–4 см. Цветните дръжки по-къси от чашката. Чашката дълга 6–12 мм, почти до основата си 5-делна, с яйцевидни, на върха си заострени дялове, но без осил. Венчето жълто, 3,5–5 см в диаметър, отвън покрито със звездовидни власинки. Тичинките 5, от които двете по-дълги са голи. Яйчникът горен. Плодът многосеменна кутийка. Отровно! (табло 23, фиг. 6).