Фиг. 3 Видове венчета: а — тръбесто; б — езичесто; в — звънчевидно; г — делвовидно; д — фуниевидно; е — дисковидно; ж — двуустно
Фиг. 4 Тичинка: а — тичинкова дръжка; б — прашник; в — място на свързване на прашника с дръжката
Фиг. 5 Плодник: а — яйчник; б — стълбче; в — близалце
Тичинките се състоят от дръжка, обикновено тънка, цилиндрична, и от прашник, разположен на върха й. Ако липсва дръжка, прашникът е приседнал. В някои случаи тичинките са без прашници и са като нишки. Те се наричат стаминодии. Тичинките могат да бъдат свободни или сраснали по между си. Когато са сраснали в едно снопче (тръбица), се наричат едно братствени (ружа), а когато са сраснали в две снопчета — двубратствени какъвто е случаят с някои бобови растения, при които 9-те тичинки са сраснали с дръжките си в тръбица, а десетата е свободна.
Типичният плодник се състои от 3 части: долна разширена част, наречена яйчник, в който се намират една или няколко празнини (гнезда). В тях са разположени семепъпките, от които ще се образуват впоследствие семената. Над яйчника се очертава стеснена цилиндрична част — стълбче, завършващо с разширена част — близалце. Когато стълбчето липсва, близалцето се нарича приседнало (върху яйчника).
Положението на яйчника по отношение на останалите цветни части може да бъде различно и зависи от формата на цветното легло, което е надебеленият и често разширен край на цветната дръжка. На него са прикрепени цветните части. То може да бъде плоско, изпъкнало, вдлъбнато и т.н. Ако цветното легло е изпъкнало, яйчникът се намира над мястото на прикрепването на околоцветника и тичинките и е скрит във венчето. Такъв яйчник се нарича горен (мак, лале). Горен е яйчникът и тогава, когато цветното легло се вдлъбва и получава плочеста или делвовидна форма, като тичинките, венчелистчетата и чашелистчетата са разположени по неговия ръб (ягода, шипка, слива). При горния яйчник цветното легло не сраства със стените на яйчника. Ако силно вдлъбнатото цветно легло сраства със стените на яйчника така, че тичинките, венчелистчетата и чашелистчетата се намират на върха му, той се нарича долен (кокиче, круша). Яйчникът се вижда под чашката и венчето. При полудолния яйчник долната му половина се сраства със стените на цветното легло, а горната му част остава свободна — среща се рядко (бъз, каменоломки, нокът).
Фиг. 6 Положение на яйника спрямо другите цветни части: а — горен яйчник; б, в — полудолен; г — долен яйчник
Фиг. 7. Типове съцветия: а — грозд; б — клас; в — кочан; г — сенник; д — главичка; е — кошничка; ж — шитче; з — сложен сенник; и — метлица
Цветовете са двуполови (хермафродитни), когато имат добре развити тичинки и плодници. Те са еднополови, когато съдържат само тичинки (мъжки цветове) или само плодници (женски цветове). Стерилни (безплодни) са, когато в тях липсват тичинки и плодници. Растения с еднополови цветове, които се намират на един и същи екземпляр, се наричат еднодомни (дъб, царевица). Ако еднополовите цветове се намират на различни екземпляри, те се наричат двудомни (коноп).
Сравнително рядко цветовете са единични (лале). Обикновено те са събрани на групи и са разположени върху разклоненията на стъблото. Такива групи цветове се наричат съцветия. Те са връхни, ако са разположени на върха на стъблото или по върховете на клонките, и пазвени, ако се намират в пазвите на някой стъблен лист. Под стрък се разбира всяка безлистна цветна дръжка, излизаща направо от коренището или измежду приосновните листа на растението (иглика, глухарче).