По сухи тревисти, песъкливи и каменливи склонове, из сухи ливади и необработени места, край пътища и огради в цялата страна. Цъфти юни — август.
В съвременната медицина се използува венчето с тичинките (дрога Flores Verbasci). Употребява се и в народната медицина.
У нас се срещат около 33 вида лопен с жълти цветове, повечето с ограничено разпространение. За да не се допускат грешки при разпознаването на описаните видове, необходимо е набраното растение да се сравнява много внимателно с дадените по-горе описания. Основен белег, по който се различават останалите видове лопен, е, че при повечето от тях прашниците на тичинките им са еднакви, бъбрековидни и не са низбегващи по тичинко-вите дръжки, докато при медицинските видове прашниците на двете по-дълги тичинки низбегват по тичинковите дръжки, т. е. не са сраснали с тях. Тичинки с низбегващи прашници имат още десетина вида лопен, но при някои от тях вълнестите власинки, които покриват тичинките, са виолетови, а не жълти, при други видове цветовете са по един, а не по няколко, съцветие-то е покрито и с жлезисти власинки, а не само с прости.
Обикновена луличка — Linaria vulgaris Mill.
Многогодишно тревисто растение с изправено, гъсто обезлистено голо стъбло, високо 40–60 см, с безплодни издънки при основата си. Листата последователни, целокрайни, най-често с по една жилка, линейно-ланцетни до линейни, голи, приседнали, дълги 2–6 см, широки 1–5 мм, заострени. Съцветието гъсто, гроздовидно, с 5–30 цвята, с дръжка, дълга 2–8 мм, с лан-цетни прицветници, по-дълги от цветната дръжка или равни на нея; оста на съцветието, цветните дръжки и по-рядко чашката са с жлезисти власинки. Чашката 5-делна, дълга 3–6 мм, с овални дялове. Венчето дълго 20–35 мм, жълто, двуустно, със затворено устие и заострена шпора, дълга 10–13 мм. Тичинките 4, от които 2 по-дълги. Яйчникът горен. Плодът топчеста двугнездна кутйка (табло 24, фиг. 1).
Широко разпространена е по тревисти места, край пътища и като плевел в цялата страна. Силно полиморфно растение. Цъфти от май до октомври.
В съвременната медицина се използуват цъфтящите облистени части (дрога Herba Linariae), отрязани на около 30 см от върха. Употребява се и в народната медицина.
Лош вятър, трескавиче — Kickxia spuria (L.) Dum.
Едногодишно тревисто растение с полегнало, разклонено и гъстожле-зисто влакнесто стъбло. Листата последователни, широко яйцевидни до закръглени, дълги до 7,5 см, широки 1–2 см, влакнести, в основата закръглени стеснени изведнъж в къса дръжка, обикновено целокраини. Цветовете единични излизат от пазвите на листата с влакнеста дръжка, дълга 1–2 см. Чашката 5-делна, с яйцевидни, заострени зъбци, при плода разрастващи се. Венчето светложълто, дълго 10–15 мм, двуустно, със затворено устие и къса шпора, с почти равни устни, горната отвътре тъмновиолетова. 1 ичинките 4 Яйчникът горен. Кутийката кълбеста (табло 24, фиг. 2).
Из ниви и орници в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти юли — октомври. Употребява се в народната медицина.
Напръстник — Digitalis L.
1. Съцветието едностранно — цветовете са обърнати на една страна. Стъблото космато по цялата си дължина, както и долната повърхност на листата → Едроцветен напръстник-_D. grandiflom Mill._
1# Цветовете разположени от всички страни на върха на стъблото. В долната си част стъблото и листата съвсем голи или само по ръба слабо ресничести → Вълнест напръстник — D. lanata Еhrh.
Едроцветен напръстник — Digitalis grandiflora Mill. (D. ambigua Murr.)
Многогодишно тревисто растение с право, неразклонено стъбло, високо 60–120 см в горната си част жлезисто влакнесто. Листата продълговато ланцетни дълги 7–25 см, широки 2–7 см, последователни, заострени, ситно назъбени или целокрайни, повече или по-малко влакнести, особено отдолу по жилките; розетковите и долните стъблени листа с къса крилата дръжка; горните приседнали, обхващат стъблото и са по-малки. Цветовете увиснали с къса дръжка, събрани във връхно гроздовидно съцветие, разположено на една страна; цветните дръжки, чашката и венчето отвън жлезисто влакнести Чашката звънчевидна, почти до основата си 5-делна, с ланцетни, заострени дялове. Венчето звънчевидно, неправилно, двуустно, едро, дълго 4–5 см широко 1–2 см, сярножълто, отвътре с кафяви жилчици; горната устна е по-къса от долната, двуделна, а долната триделна. Тичинките 4, сраснали в основата си с венчето. Яйчникът горен. Плодът жлезисто влакнеста многосеменна кутийка, почти 2 пъти по-дълга от чашката. Отровно! (табло 24, фиг. 3).