Из ливади, храсталаци, гори и др. в цялата страна докъм 1000 м н. в.
Цъфти април — юни. Употребява се в народната медицина.
Брош — Rubia tinctorum L.
Многогодишно тревисто растение с дълго хоризонтално коренище, което е червено-кафяво отвън и червено отвътре. Стъблото катерливо, дълго до 1 м, 4-ръбесто, голо, но грапаво от насочените надолу шипчета. Най-долните и най-горните листа обикновено срещуположни, останалите по 4–6 в прешлен, продълговати до ланцетни, с една жилка, дълги 2–10 см, широки 0,5–2,5 см, в основата стеснени в къса дръжка или приседнали, по ръба и отдолу по жилките с насочени назад шипчета. Цветовете дребни, 4 — 5-делни, светложълти, дълги 1,5–3,0 мм, събрани в силно разклонени метличести съцветия; коронката 5–6 мм в диаметър. Чашката без зъбци. Плодът отчасти месест, с костилка (табло 25, фиг. 3).
Среща се рядко из храсталаци, край огради, в дворове, като рудерално растение в цялата страна, предимно в Южна и Източна България. Цъфти от юни до септември.
В съвременната медицина се използува коренището (дрога Rhizома Rubiae tinctorum), което се изкопава през есента след узряването на семената или рано напролет. Намира широко приложение и в народната медицина.
СЕМ. БЪЗОВИ — CAPRIFOLIACEAE
Червен бъз — Sambucus racemosa L.
Храст или ниско дръвче, високо до 5 м. Листата срещуположни, нечифтоперести, с 3–7 листчета, на цъфтящите клонки нерядко и с по 3 листчета, овални, овално ланцетни или елиптични, назъбени, почти голи, дълги 4–12 см, широки 1,5–6,0 см. Прилистниците малки, ланцетни, бързо опадащи. Цветовете събрани в плътна яйцевидна метлица, в диаметър до 6 см, отначало зеленикави, впоследствие зеленожълтеникави, около 4 мм в диаметър, всички с дръжки. Чашката със зъбци, дълги около 0,5 мм. Тичинките 3–5. Яйчникът полудолен с 3 приседнали близалца. Плодът кълбест, месест, 4–5 мм в диаметър, светлочервен (табло 25, фиг. 4).
Среща се в иглолистните гори в Средна и Западна Стара планина, Витоша, Средни и Западни Родопи, Рила. Цъфти юни — август. Употребява се в народната медицина.
СЕМ. ЛУГАЧКОВИ — DIPSACEAE
Жълтеникава самогризка — Scabiosa ochroleuca L.
Двугодишно или многогодишно тревисто растение с изправено, влакнесто или в средната си част почти голо стъбло, високо 20–80 см, с 2–5 двойки срещуположни листа, просто или разклонено, като всяка клонка завършва с цветна кошничка. Листата гъсто влакнести, често почти сиви, горните по-слабо влакнести, приосновните лировидно изрязани или пересто разсечени с ланцетни, назъбени странични дялове и по-едър, яйцевиден връхен дял. Стъблените листа лировидно двойно пересто насечени, с ланцетни делчета. Цветовете събрани по много на кълбести съцветия кошнички с диаметър 1,5–2,5 см, чиято обвивка е съставена от линейни, заострени, обикновено влакнести листчета. При основата на всеки цвят се намира люспест прицветник. Чашката двойна — външната от две напълно сраснали прицветни листчета, най-често с ципеста якичка, а вътрешната, същинската чашка, съставена от 5 четинки. Периферните цветове по-едри. Венчето 5-делно, бледожълто, с къса тръбица и коронка с 5 нееднакви зъбеца. Тичинките 4, свободни. Яйчникът долен. При плодовете външната чашка се запазва. Тя обхваща плода и е с 8 трапчинки в горния си край (табло 26, фиг. 1).
По сухи тревисти места в цялата страна. Цъфти юни — септември. Употребява се в народната медицина.
СЕМ. СЛОЖНОЦВЕТНИ — ASTERACEAE (COMPOSITAE)
1. Всички цветове езичести. Растения с млечен сок → вж. 2
1#. Всички цветове тръбести или средните тръбести, а периферните езичести. Растения без млечен сок → вж. 6
2. Всички листа събрани в розетка при основата на стъблото. Цвето-носният стрък безлистен → вж. 3
2#. Цветоносното стъбло облистено → вж. 5
3. Цветното легло между цветовете (респ. между плодовете) покрито с ланцетни люспици . Петнисто пробитиче — Hypochaeris maculata L.
3#. Цветното легло голо, без люспички, понякога с редки четинки → вж. 4
4. Листата зелени, голи или с редки власинки, дълбоко назъбени до пересто разсечени — Глухарче — Taraxacum officinale Web.