Из храсталаци, разредени гори, по скалисти и каменливи места в цялата страна, почти до алпийския пояс. Цъфти юли — септември.
В съвременната медицина се използува връхната стъблена част с цветовете и листата (дрога Herba Solidaginis virgaaureae), които се събират по време на цъфтежа. Има широко приложение и в народната медицина.
Свещица — Filago L.
1. Външните обвивни листчета заострени, с влакновидно продължение → Обикновена свещица — F. vulgaris Lam.
1#. Всички листчета на обвивката тъпи → Полска свещица — F. arvensis L.
Обикновена свещица — Filago vulgaris Lam. (F. germanica L.)
Едногодишно тревисто растение с изправено или в основата припов-дигащо се стъбло, високо 5–40 см, покрито с гъсти власинки, в горната си част разклонено. Листата приседнали, гъстовлакнести, линейно-ланцетни до ланцетни, дълги 12–30 мм, широки 1–4 мм, заострени, рядко тъпи, целокрайни. Цветните кошнички дребни, дълги до 5 мм, събрани по 10–30 в гъсти кълбести главички с диаметър 6–14 мм, разположени в основата на разклоненията и по върховете на клонките. Листчетата на обвивката в 5 реда, изправени, дълги 4,0–4,5 мм, от външната страна влакнести, към върха голи, сламеножълти, вътрешните по-дълги, ципести и заострени, към върха често червеникави. Цветовете много дребни, жълти, периферните женски, нишковидни, 20–23 на брой, с по 3 зъбеца и разположени в няколко реда, вътрешните двуполови, обикновено 2–3, тръбести, с no 4–5 зъбеца. Външните плодове без хвърчилка, вътрешните с хвърчилка от 1–2 редици тънки и крехки четинки (табло 26, фиг. 3).
По сухи песъкливи и каменисти места в цялата страна. Цъфти юли — септември. Употребява се в народната медицина.
Полска свещица — Filago arvensis L. (Logfia anensis (L.) Holub).
Едногодишно растение с изправено, в горната си част метличесто разклонено стъбло, високо до 70 см, гъстовълнесто влакнесто. Листата продълговати до линейно-ланцетни, заострени, дълги 5–20 мм, широки 1–4 мм, мековълнести. Кошничките дълги 2,5–6,5 мм, широки 2,5–5,0 мм, събрани по 2–12 в многочислени главички, разположени по върховете на разклоненията и образуващи метличести или гроздовидни съцветия. Листчетата на обвивката в 5 реда, гъстовълнести, тъпи, по време на узряването звездовидно разперени. Цветовете дребни, жълти, женските 15–18, нишковидни; двуполовите тръбести, три на брой. Плодовете дълги около 3 мм, вътрешните с хвърчилка от няколко реда четинки, а външните от един ред четинки, които лесно падат (табло 27, фиг. 1).
По сухи тревисти и необработени места, в лозя и на други места в цялата страна. Цъфти през юли — август. Употребява се в народната медицина.
Обикновен бял смил — Gnaphalium uliginosum L. (Filaginella uliginosa (L.) Opiz.)
Едногодишно растение със сивовлакнесто, от основата си разклонено стъбло, високо до 20 см. Листата последователни, линейно-ланцетни до продълговато овални, дълги 10–50 мм, широки 2–4 мм, целокрайни, постепенно преминаващи в дръжка. Кошничките дълги 3–4 мм, събрани по 3–10 в кълбести главички по върховете на клонките и обвити от най-горните листчета, които са по-дълги от съцветието. Обвивните листчета ланцетни, заострени, възкафяви, по ръба си ципести, на върха по-тъмни и голи. Цветовете много дребни, дълги 1,5–2 мм, светложълти, периферните женски цветове са нишковидни, разположени в няколко реда, а вътрешните двуполови са тръбести. Плодовете дълги около 0,5 мм, продълговато цилиндрични, с хвърчилка от един ред власинки (табло 26, фиг. 4).
По влажни тревисти и крайречни песъкливи места в цялата страна докъм 1500 м н. в. Цъфти юни — октомври. Употребява се в народната медицина.
Смил — Helichrysum arenarium (L.) Moench
Многогодишно тревисто растение, беловълнесто, с изправени стъбла, обикновено по няколко, високи до 30 см, разклонени само в областта на съцветието. Листата последователни, цели, беловълнести, постепенно стеснени към основата си в широка дръжка, дълги 5–7 см, продълговато лан-цетни до линейни, целокрайни. Цветните кошнички кълбести, дълги и широки 6–7 мм, събрани по много (около 30 ) във връхно щитовидно съцветие, дълго 2–5 см. Обвивните листчета многобройни (около 30), яйцевидни или продълговати, керемидообразно наредени, лимоненожълти до оранжево-жълти, рядко бели. Цветовете златистожълти. Периферните женски цветове са нишковидни и често липсват, тогава всички цветове са двуполови. Плодовете дълги около 1 мм, с хвърчилка от дълги четинки (табло 27, фиг. 2).