По песъкливи места по Черноморското крайбрежие, в Североизточна и Югозападна България и в Кюстендилско. Цъфти юни — септември.
В съвременната медицина се използуват събраните по време на цъфтежа цветни кошнички (дрога Flores Helichrysii). Употребява се и в народната медицина.
Оман — Inula L.
1. Едро растение, високо 1,0–2,5 м. Листата дълги 40–70 см, широки 10–30 см. Цветните кошнички големи, 6–8 см в диаметър → Бял оман — A helenium L.
1#. Растения, високи до 80 см, листата по-къси от 15 см и по-тесни от 4 см. Кошничките дребни, до 12 мм в диаметър → вж. 2
2. Плодовете голи → Германски оман — I. germanica L.
2#. Плодовете с прилегнали власинки → Британски оман — I. britannica L
Бял оман — Inula helenium L.
Многогодишно тревисто растение с дълго, месесто, разклонено тъмнокафяво коренище, отвътре белезникаво, дебело до 5 см, от което излизат малко на брой дълги до 50 см придатъчни корени. Стъблото право, високо до 2,5 м, в долната си част мековлакнесто, към върха вълнесто, слабо разклонено. Листата последователни, едри, неравно назъбени, отдолу сиво-вълнесто наплъстени; приосновните листа дълги до 70 см, продълговато елиптични, остри, стеснени в дълга дръжка; стъблените по-малки (10–30 см), постепенно намаляващи към върха на стъблото, без дръжка, обхващащи стъблото със сърцевидната си основа. Цветовете събрани в едри (6–8 см в диаметър) кошнички, които на върха на главното стъбло и разклоненията му образуват рехави метлици или щитче. Кошничките с обвивка, съставена от керемидообразно наредени зелени листчета. Цветовете златистожълти — вътрешните тръбести, периферните езичести. Плодчетата призматични, снабдени с хвърчилка (табло 27, фиг. 3).
Среща се рядко по влажни сенчести места в горите главно в източните части на страната и в Дунавската низина. Цъфти юни — септември.
Коренищата и корените са дрогата Rhizoma и Radix Inulae helenii. Те се изкопават наесен след отмирането на надземната част или напролет преди развитието й. Има широко приложение и в народната медицина.
Германски оман — Inula germanica L.
Многогодишно тревисто растение е изправено, гъсто беловълнесто стъбло, високо 30–80 см. Листата дълги 4,5–10 см, широки 1–3 см, гъсто-влакнести, най-долните удължени, с дръжка, по време на цъфтежа обикновено изсъхват, останалите продълговато ланцетни до ланцетни, тъпи, целокрайни, приседнали и със сърцевидната си основа обхващат стъблото. Кошничките многочислени, 7–11 мм в диаметър, образуващи щитовидно съцветие. Обвивните листчета от външната страна прилегнало жлезисто влакнести, керемидообразно наредени, външните яйцевидни, широки почти 2 мм, вътрешните ланцетни, no-тесни, всички кожести. Цветовете жълти, периферните женски, езичести, дълги 8–11 мм, широки около 1 мм, 1–3 мм по-дълги от обвивката; вътрешните цветове тръбес-ти, двуполови, дълги до 6 мм. Плодовете голи, дълги около 1,5 мм, с хвърчилка от един ред власинки (табло 27, фиг. 4).
По ливади, храсталаци и на други места в цялата страна. Цъфти юни — септември. Употребява се в народната медицина.
Британски оман — Inula britannica L.
Многогодишно тревисто растение с изправено стъбло, високо 15–75 см, просто или разклонено, гъсто прилегнало влакнесто или почти голо. Листата удължено яйцевидни до ланцетни, тъпи или слабо заострени, целокрайни или слабо назъбени, дълги 4–15 см, широки 1–4 см, отгоре разредено влакнести, отдолу гъсто влакнести; долните стеснени в къса (1–5 см) дръжка; по-горните със закръглена или сърцевидна основа, приседнали. Цветните кошнички единични или по 2–4 в съцветие, 2–5,5 см в диаметър. Обвивните листчета почти еднакво дълги, приблизително в два кръга, линейно-ланцетни, широки около 1 мм, влакнести или жлезисти, извити назад. Цветовете златистожълти. Езичестите цветове дълги 15–25 мм, широки 1,5 мм, почти два пъти по-дълги от обвивката, вътрешните тръбести. Плодовете дълги около 1,3 мм, с прилегнали власинки и хвърчилка от 15–25 четинки (табло 28, фиг. 2).
По влажни места и като бурен в цялата страна докъм 1500 м н. в. Цъфти юни — септември. Употребява се в народната медицина.