У нас се срешат още 12 вида оман, които се различават от разгледаните три вида.
Обикновена блъшница — Pulicaria vulgaris Gaertn.
Едногодишно тревисто растение, покрито с власинки или приседнали жлези. Стъблото високо 7–45 см, често от основата разклонено. Листата продълговати до яйцевидни, дълги 1–4 см, широки 0,2–0,8 см, целокрайни или слабо назъбени, долните с дръжка, горните със закръглена основа, приседнали. Кошничките многобройни, широки около 10 мм. Листчетата на обвивката линейни до линейно-ланцетни, в няколко кръга, нееднакви, влакнести. Цветовете светложълти. Езичестите цветове по-дълги от обвивката, широки 0,6 мм, понякога липсват; вътрешните цветове тръбести. Плодовете късовлакнести, дълги около 1,5 мм; хвърчилката съставена от два реда четинки — външните сраснали във вид на къса назъбена коронка, а вътрешните по-дълги и грапави (табло 28, фиг. 1).
По влажни места и между бурени в цялата страна. Цъфти юли — октомври. Употребява се в народната медицина.
У нас се среща още един вид блъшница — Pulicaria dysenterka (L.j Bernh.), която е многогодишно растение и езичестите й цветове са значително по-дълги от обвивката.
Чернокос — Telekia speciosa (Schreb.) Baumg,
Многогодишно тревисто растение с късо дебело коренище. Стъблото единично, високо 90–200 см, в горната си част разклонено, късовлакнесто, често червеникавокафяво. Листата твърде едри, отгоре почти голи, отдолу финовлакнести, двойно или просто назъбени, дълги 15–20 см, широки 6–12 см, долните и средните с къса дръжка, широко триъгълно сърцевидни или сърцевидни, заострени: горните яйцевидни или продълговати, със заоблена или широко клиновидна основа, приседнали или почти приседнали. Кошничките едри, 5–6 см в диаметър, с доста дълга дръжка, събрани по 2–8 в късо гроздовидно съцветие. Обвивката полукълбеста, съставена от няколко кръга керемидообразно наредени листчета, овално до овално ланцетни, тъпи, с извит навън връх. Цветовете тъмнозлатистожълти, с езичести цветове, тесни, многобройни, широки 1 мм, двойно по-дълги от обвивката; вътрешните цветове тръбести. Цветното легло с овални до овално ланцетни прицветни листчета. Плодовете голи, дълги около 6 мм, вместо с хвърчилка с назъбен ръб (табло 28, фиг. 3).
По влажни и каменливи места и край потоци в горския пояс на всички планини между 800 и 2000 м н. в. Цъфти юни — септември. Употребява се в народната медицина.
Триделен бутрак — Bidens tripartita L.
Едногодишно тревисто растение с изправено, голо, разклонено стъбло, високо 15–100 см. Листата срещуположни, постепенно стеснени в къса крилата дръжка, разделени на 3–5 ланцетни или продълговати дяла, с по-едър връхен дял, грубо назъбени. Кошничките 15–25 мм в диаметър и толкова високи, изправени или увиснали, единични. Обвивката полукълбеста или звънчевидна, съставена от 5–8 външни, по-дълги от кошничките листчета, вътрешните по-къси, овални, сиво-жълти. Цветното легло с тесни прицветници, които опадат заедно с плодовете. Цветовете кафяво-жълти, периферните женски са езичести, понякога липсват; средните са тръбести. Плодовете голи, сплескани, с 2–4 осила, с насочени назад зъбци (табло 28, фиг. 4).
По влажни места в цялата страна докъм 1500 м н. в. Цъфти юни — октомври. Употребява се в народната медицина.
Багрилно подрумче — Anthemis tinctoria L.
Двугодишно или многогодишно тревисто растение с изправени, прости или в горната си част разклонени стъбла, високи 20–80 см, често червеникави. Листата последователни, отгоре голи или почти голи, отдолу гъсто влакнести, в общото си очертание предълговати, пересто разсечени на продълговати назъбени дялове. Цветните кошнички единични, на дълга дръжка, 2,5–4,5 см в диаметър, с обвивка от керемидообразно наредени листчета, прилегнало влакнести, външните ланцетни, заострени, вътрешните продълговати, тъпи. Цветното легло полукълбесто, с остри, ланцетни прицветници. Цветовете светложълти до оранжеви, периферните езичести, дълги 2–15 мм, рядко липсват, вътрешните тръбести. Плодовете светлосиви, на върха с остър ръб или съвсем къса якичка (табло 29, фиг. 1).
По сухи тревисти места и храсталаци в цялата страна. Цъфти юни — септември. Употребява се в народната медицина.
Жълт равнец — Achillea clypeolata S. S.
Многогодишно тревисто растение, цялото гъсто беловлакнесто, с просто, много рядко разклонено стъбло, високо 15–60 см. Листата срещуположни, ланцетни, пересто наделени, с овални, ланцетни или длъгнести назъбени сегменти, широки 2–5 мм; приосновните листа дълги 8–20 см, широки 3–5 см, на къса дръжка, горните стъблени приседнали, като най-долните листни дялове почти обгръщат стъблото. Цветните кошнички събрани в щитовидно съцветие и са с диаметър около 4 мм, на дръжка, дълга около 2 мм, с удължено яйцевидни или ланцетни обвивни листчета. Цветовете златистожълти. Езичестите цветове дълги около 1 мм, закръглени, като свободната им част е много по-къса от обвивката. Цветното легло с при-цветни люспици. Плодовете длъгнести, обикновено сплескани и без хвърчилка.