По каменливи и тревисти места, из храсталаци в планинския и високопланинския пояс на Средна и Западна Стара планина, Витоша, Рила, Западни Родопи, Пирин, Славянка, Осогово и Конявска планина. Цъфти април — август. Използува се в народната медицина.
У нас се срещат още няколко вида див слънчоглед, от които само източният (Doronicum orientate Hofjm.) по външен вид е близък до описания вид. При него обаче люспите на върха на коренището и основата на дръжките на долните листа са покрити с бяла вълна, докато при сърцелистния див слънчоглед тези части са голи.
Спореж — Senecio L.
1. Цветните кошнички без периферни езичести цветове → Обикновен спореж — S. vulgaris L.
1#. Цветните кошнички с добре развити периферни езичести цветове . 2 2. Всички плодове голи → Горски спореж — S. nemorensis L.
2#. Периферните плодове (от езичестите цветове) голи, вътрешните влакнести → Якобов спореж — S. jacobaea L.
Горски спореж — Senecio nemorensis L.
Многогодишно тревисто растение с изправено, гъсто облистено, голо или слабо влакнесто стъбло, високо 50–200 см. Листата дълги 5–20 см, широки 1–7 см, от долната страна по средната жилка или по цялата повърхност влакнести, от горната почти голи; долните стъблени листа яйцевидни или елиптични, преминаващи в къса, неясна дръжка, дори петурата понякога се спуска по стъблото, горните стъблени листа елиптични или елип-тично-ланцетни, всички заострени и приседнали. Кошничките 20–35 мм в диаметър, събрани в щитовидно съцветие. Цветното легло голо. Обвивката от един ред листчета, дълги 6–12 мм, голи, при основата им с 3–8 малки присъцветни листчета. Периферните цветове езичести, 5–8 на брой, дълги 12–15 мм, рядко липсват, вътрешните тръбести, всички жълти. Плодовете дълги 4 мм, голи, с хвърчилка от прости власинки (табло 30, фиг. 3).
Из гори, горски поляни, хвойнови храсталаци и по каменливи места в планините. Цъфти юли — септември. Употребява се в народната медицина.
Якобов спореж — Senecio jacobaea L.
Двугодишно или многогодишно тревисто растение с изправено ръбес-то стъбло, високо 30–150 см, от почти голо до паяжиновидно влакнесто, най-често от средата силно разклонено. Долните листа дълги 10–20 см, обикновено с дълга дръжка, продълговато обратно яйцевидни, тъпо назъбени или лировидно пересто нарязани, паяжиновидно вълнести до почти голи, останалите листа приседнали, при основата на петурата с добре развити ушички; средните стъблени листа просто перести, а горните двойно пересто разделени, с продълговати или линейни, назъбени или пересто неделени, тъпи дялове. Цветните кошнички обикновено многобройни, 15–20 мм в диаметър, събрани в проста или разклонена щитовидна метлица. Обвивните листчета 13 на брой, линейно-ланцетни, заострени, с малки присъцветни линейни листчета при основата им. Цветовете златистожълти, външните езичести, дълги около 10 мм, широки 2 мм, 12–15 на брой, средните тръбести. Плодовете продълговато цилиндрични, дълги 2–3 мм, от езичестите цветове голи, от тръбестите влакнести, с лесно опадаща хвърчилка (табло 30, фиг. 4).
Среща се по сухи тревисти места, из храсталаци, ливади, разредени гори в цялата страна докъм 1800 м н. в. Цъфти юни — септември. Употребява се в народната медицина.
Обикновен спореж — Senecio vulgaris L.
Едногодишно или двугодишно (рядко многогодишно) растение с високо стъбло (10–60 см), голо или паяжиновидно влакнесто, просто или разклонено. Листата голи или слабо паяжиновидно влакнести, дълги 2–10 см, продълговато лопатовидни, дълбоко нарязани или разделени, с назъбени дялове; долните стеснени в дръжка, горните приседнали, полуобхващащи стъблото. Кошничките цилиндрични, 4–5 мм в диаметър, събрани по много в рядко щитовидно съцветие. Външните листчета на обвивката 4–6 пъти по-къси от вътрешните, на върха си възчерни. Цветовете златистожъл-ти, почти винаги само тръбести. Плодовете дълги 1,5–2,0 мм, влакнести, с дълга хвърчилка (табло 31, фиг. 1).