По орници, край сгради, като плевел из окопни култури, по пасиша и запустели места в цялата страна докъм 1200 м н. в. Цъфти април — септември.
В съвременната медицина се използува надземната му част (дрога Herba Senecionis vulgaris), която се събира по време на цъфтежа. Прилага се и в народната медицина.
У нас се срещат около 18 вида спореж, но обикновеният спореж не може да се обърка с друг вид, защото само той е с нарязани листа и без езичести цветове. Лесно се разпознава и якобовият спореж, на който периферните плодове са голи, а вътрешните влакнести. При останалите видове всички плодове са голи или влакнести. Характерни белези за горския спореж, които не се повтарят при други видове с цели листа, са големият брой кошнички и езичести цветове (5–8).
Пресечка — Cnicus benedictus L.
Едногодишно растение, високо до 40–50 см, от основата разклонено, често без главно стъбло, но с лежащи или приповдигащи се беловълнести клонки, завършващи с кошничка. Листата продълговато ланцетни, приосновните дълги до 30 см, широки 8 см, най-долните с дръжка, дълбоко назъбени или пересто нарязани с бодливи зъбци и дялове; средните и особено горните приседнали и обхващащи стъблото или клонките, всички влакнести. Кошничките единични, едри, дълги до 4 см, широки до 2 см, обкръжени от най-горните бодливи листа. Обвивните листчета в няколко реда, външните къси, завършващи с прост бодил, а вътрешните по-дълги, с по-дълъг перест бодил. Цветовете жълти, тръбести, крайните безплодни. Плодовете цилиндрични, дълги 7–8 мм и с хвърчилка, съставена от 8–10 назъбени прости четинки и от многобройни други по-къси (табло 31, фиг. 2).
По сухи тревисти и каменливи места в Тракийската равнина, Югоизточна България, Източни и Средни Родопи, Струмската долина и край брега на Черно море. Цъфти юни — август. Употребява се в народната медицина.
Вълнест аспурт — Carthamus lanatus L.
Едногодишно тревисто растение, цялото паяжиновидно влакнесто. Стъблото изправено, на върха разклонено, високо 25–100 см, гъсто облистено. Листата кожести, жлезисти, бодливи, най-долните широко ланцетни, в основата си разширени и приседнали; средните и горните късо ланцетни, със сърцевидната си основа обхващат стъблото, всички пересто нарязани до вдлъбнато назъбени. Кошничките единични по върховете на клонките, дълги 3,5–4 см, широки 2–2,5 см, обкръжени от най-горните листа, които постепенно преминават в листчетата на обвивката. Обвивните листчета линейно-ланцетни, едри, завършващи с бодилче. Цветовете тръбести, жълти, с червеникави жилки. Плодовете яйцевидни, дълги до 5 мм, четириръбести, голи. Хвърчилките съставени от няколко линейни, ресничести люспички (табло 31, фиг. 3).
По сухи каменливи места в цяла България докъм 1000 м н. в. Цъфти юли — септември. Употребява се в народната медицина.
Петнисто пробитиче — Hypochaeris maculata L.
Многогодишно тревисто растение с изправено стъбло, просто или с 2–3 разклонения на върха, високо 15–100 см, късовлакнесто и безлистно или с 1–2 листчета и няколко люспички на върха. Листата дълги 4–30 см, елиптични, продълговати до яйцевидни, събрани в розетка, целокрайни или назъбени, стеснени към основата си, приседнали, влакнести. Кошнич-ките едри, широки 4,5–6 см, влакнести, единични или по няколко на дълга дръжка, която под кошничката е задебелена. Обвивните листчета спирал-но наредени в няколко кръга. Цветното легло с тесни, ланцетни люспести прицветници. Цветовете езичести, жълти, двойно по-дълги от обвивката, слабо влакнести. Плодовете цилиндрични, дълги 10–17 мм, с дълга човка и хвърчилка, съставена от един ред перести четинки (табло 31, фиг. 4).
Из сенчести места, край гори и горски поляни, по планински ливади над 1000 м н. в. Цъфти май — октомври. Употребява се в народната медицина.
Ливадна козя брада — Tragopogonpratensis L.
Двугодишно или многогодишно тревисто растение с млечен сок, с изправено просто или разклонено, голо или слабо паяжиновидно влакнесто стъбло, високо 30–70 см. Листата линейно-ланцетни, широки 4–20 мм, голи, приседнали, в основата си разширени, полуобхващащи стъблото, понякога по ръба вълновидни, долните дълги 10–40 см, горните — 3–8 см. Кош-ничките едри, обикновено единични на върха на стъблото. Обвивката съставена от един кръг листчета, които в основата си отчасти са сраснали помежду си. Цветовете езичести, жълти. Плодовете дълги 16–22 мм, стеснени в човка, равна на приосновната част; хвърчилката съставена от един ред перести четинки, които при основата си са сраснали помежду си (табло 32, фиг. 1).