Различаваме главно следните типове съцветия:
Клас или класовидно съцветие — цветовете са приседнали по дължината на една проста разклонена ос (повечето видове живовлек). Класът е сложен, когато по оста вместо цветове има класове (много житни).
Реса — класче с мека, увиснала ос, съставено от еднополови цветове и опадващо след прецъфтяването заедно с оста (мъжките съцветия при леската).
Грозд или гроздовидно съцветие — цветовете са разположени върху дръжка по дължината на една проста неразклонена ос (момина сълза).
Метлица — грозд, на който страничните клонки са разклонени няколко пъти (овес).
Щит — цветните дръжки излизат от разни точки на стъблото, но завършват на една плоскост (глог, череша).
Сенник — главната ос е скъсена и поради това отделните цветни дръжки излизат от една точка и имат приблизително еднаква височина (иглика, сем. Сенникоцветни). Сенникът е прост, когато всяка клонка (лъч) носи по един цвят, и сложен, когато всеки лъч завършва с по-дребно сеннико-видно съцветие.
Главичка — отличава се от сенника по това, че цветовете са без дръжка или почти без дръжка, разположени са върху слабо разширената връхна част на оста на съцветието и не са обвити (детелина).
Кошничка — цветовете са приседнали върху разширената ос на съцветието (общо цветно легло). Кошничката е обхваната от голям брой сближени и намалени горни листа, образуващи цветна обвивка (сем. Сложноцветни). Цвветното легло на отделния цвят не трябва да се смесва с общото.
Плод
Според начина на образуването им се различават: прости плодове, образувани от един плодник, който е единствен в цвета; сборни (сложни) плодове, образуват се, когато на цветното легло има няколко самостоятелни плодника, всеки от които се превръща в плод (божур, лютиче, малина); лъжливи плодове, в образуването на които взимат участие не само плодникът, но и други части, най-често разрасналото се цветно легло (ябълка, круша); съплодия, образувани от съцветия, в които цветовете са много гъсто разположени. Вследствие на това и плодовете се срастват и опадат заедно (смокиня, черница). Според устройството си простите плодове биват сухи и сочни. Сухите плодове са:
Кутийка — плод със сухи стени, които след узряването му се разпукват. Това става по различен начин: чрез разпукване на шевовете (лале, теменуга), чрез зъбци на горния край (карамфили), чрез дупчици (мак, камбанка), чрез капаче (огнивче) и др.
Фиг. 8. Плодове: а — сборна костилка; б — сборна мехунка; в — боб; г — шушулка; д — шушулчица; е — кутийка, отваряща се по шевовете; ж — двойна семка; з — кутийка с капаче; и — кутийка с отвори: к — плод на повет; л — плодна подбел; м — плодна глухарче; и — плод на бряст; о — плод на бреза; п — плод на габър; р — съплодие на липа
Боб — най-често сух едногнезден, обикновено многосеменен плод, образуван от един плодолист. Разпуква се по двата шева. Формата му е много разнообразна. Характерен е за повечето бобови растения (салкъм, фасул.
Шушулка и шушулчица — образувани са от два плодолиста, между които има ципеста лъжлива преграда, по която са прикрепени семената. Шушулката е четири пъти по-дълга, отколкото широка, а шушулчицата е не по-дълга или най-много три пъти по-дълга, отколкото широка. Характерни са за кръстоцветните растения.
Орех (орехче) — сух едносеменен неразпуклив плод с твърда, дебела често вдървеняла обвивка; не се отваря и съдържа само едно семе (липа, дъб, леска). При грапаволистните и устноцветните има сложен орех — плодът се разпада на 4 орехчета.
Зърно — едносеменен плод с ципеста плодна обвивка, сраснала плът-но със семето, което е едно. Яйчникът е горен. Характерен е за житните растения.
Крилатка — орехче със сух кожест или ципест плосък придатък, например при бряста, ясена и др. При яворите се наблюдава двойна крилатка.
Семка — околоплодникът е кожест, но не сраства със семето, което е едно. Този плод е характерен главно за сложноцветните растения, като често е снабден с хвърчилка. При сенникоцветните има двойна семка, която при узряването обикновено се разпада на две половинки (семки).