Среща се доста често по сухи тревисти и каменливи места в цяла България. Цъфти юни — август. Употребява се в народната медицина.
Компасна салата — Lactuca serriola L.
Едногодишно или двугодишно растение с млечен сок, с изправено разклонено стъбло, високо 30–150 см, в долната си част с бодливи, корави четинки. Листата голи, синкави, отдолу по средната жилка бодливи, долните раздалечено вълновидно пересто насечени и бодливо назъбени, с обърнати назад бодливи дялове; долните с дръжка, горните приседнали, полуобхващащи стъблото и със стреловидни ушички. Съцветието удължена пирамидална метлица. Обвивните листчета голи, дълги 8–12 мм, на върха си червеникави. Цветовете бледожълти. Плодовете сплескани, възчерни, с по 5–7 ребра от всяка страна, дълги 3 мм, на върха с човка и хвърчилка от бели перести четинки, наредени в няколко реда (табло 32, фиг. 2).
По тревисти места, изкопи, край пътища, из посеви и окопни култури в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти юни — септември. Употребява се в народната медицина.
Глухарче — Taraxacum officinale Web.
Многогодишно тревисто растение с млечен сок. Коренът прав, обикновено неразклонен, дълъг 20–60 см, широк 1–3 см, отвън червено-кафяв, отвътре бял. Листата приосновни, събрани в розетка, доста варираща по форма — линейно-ланцетна или продълговато ланцетни, дълги до 50 см, голи или слабо влакнести, назъбени до дълбоко вълновидно нарязани, пересто разсечени или разделени. Цветовете събрани в съцветие кошничка, по една на върха на безлистно, кухо, цилиндрично стъбло, високо до 50 см. Кошничката едра, с многобройни жълти езичести цветове, обвита със зелени обвивни листчета. Плодовете дребни, дълги 3–4 мм, на върха с хвърчилка от бели власинки (табло 32, фиг. 3).
Разпространено е в цялата страна — по тревисти места и изоставени земи, край пътища, много често като бурен. Достига почти до 2500 м н. в. Цъфти през целия вегетационен сезон — от март до ноември.
В съвременната медицина се използува главно коренът (дрога Radix Taraxaci). По-малко приложение има цялото растение заедно с корените, тоето се събира по време на цъфтежа. Корените се изваждат наесен, когато листата започват да увяхват, или през пролетта в началото на развитието им (март — април). Има голяма употреба и в народната медицина.
Обикновена рунянка — Hieracium pilosella L.
Многогодишно тревисто растение с млечен сок, с дълги и тънки из-дънки, по които листчетата постепенно намаляват по размер. Листата приосновни, продълговато яйцевидни до ланцетни, дълги 10–120 мм, широки 5–20 мм, отгоре зелени, четинесто влакнести, отдолу беловълнести, целокрайни, рядко ситно назъбени. Стъблото просто, към върха рядко раздвоено, беловълнесто, влакнесто или жлезисто, понякога голо, безлистно, високо 5–30 см и завършва на върха с една цветна кошничка. Обвивните листчета линейно-ланцетни, дълги 6–12 мм, заострени, влакнести до беловълнести, гъсто жлезисти. Цветовете езичести, бледожълти, крайните с червени черти. Плодовете цилиндрични, с 10 слабо извити надлъжни ребра и с хвърчилка от един ред не съвсем бели четинки (табло 32, фиг. 4).
По горски поляни, тревисти места и на други места в цялата страна докъм 2000 м н. в. Цъфти юни — септември.
В медицината се употребява цялата надземна част (дрога Herba Hieracii pilosellae), която се бере в началото на цъфтежа.
ЕДНОСЕМЕДЕЛНИ РАСТЕНИЯ
1. Яйчникът горен — околоцветните листчета прикрепени под него. Тичинките 6 → вж. 2
1#. Яйчникът долен — околоцветните листчета прикрепени над него. Тичинките 3 → Блатнаперуника — Iris pseudacorus L.
2. Високо разклонени тревисти растения с влакнести листа, събрани в снопчета върху стъблото и клоните → Зайча сянка — Asparagus officinalis L.
2#. Растения с едри, широко елиптични, надиплени листа, дълги 20–25 см, широки до 18 см → Бяла чемерика — Veralrum album L.