Край реки в цялата страна докъм 1600 м н. в. Цъфти март — май.
В съвременната медицина се използува главно кората (дрога Cortex Salicis), която се събира рано напролет. В народната медицина се употребяват и листата, по-рядко и ресите.
СЕМ. БРЕЗОВИ — BETULACEAE
Черна елша — Alnus glutinosa Gaertn.
Дърво, високо до 35 м, рядко храст, със сиво-черна напукана кора. Листата последователни, обратно яйцевидни, дълги 3–9 см, широки 3–7 см, на върха закръглени и врязани, към основата клиновидно стеснени, отначало лепкави, вълновидно нарязани или неясно назъбени. Листната дръжка дълга. Околоцветникът прост, 4-делен. Мъжките цветове с по 4 тичинки, събрани в цилиндрични увиснали реси, разположени по върховете на клонките по 3 в пазвите на червено-кафяви покривни люспи. Женските съцветия разположени под мъжките реси с форма на къси овални шишарки, по 2 в пазвите на особени люспи, които при плодовете вдървеняват и образуват съплодия, наподобяващи шишарки. Те са яйцевидни, закръглени, дълги 1–2 см и 1 см в диаметър, сиво-черни. Плодът безкрило, закръглено червеникавокафяво орехче (табло 34, фиг. 2).
Край реките и в низините в цялата страна и в долния планински пояс докъм 1000 м н. в. Цъфти през февруари и март.
В съвременната медицина се използуват зрелите шишарки (дрога Fructus Alni), листата (Folia Alni) и кората (Cortex Alni). Използува се широко и в народната медицина.
СЕМ. ЛЕСКОВИ — CORYLACEAE
Обикновена леска — Corylus avellana L.
Храст, висок до 5 м. Листата последователни, обратно яйцевидни, закръглени до овални, дълги до 13 см, широки 6–10 см, към върха изведнъж стеснени и заострени, в основата сърцевидни, с къса дръжка (0,5–1 см), по ръба си неправилно остро двойно напилени. Цветовете еднополови, еднодом-ни и се развиват рано напролет преди разлистването. Мъжките цветове събрани в увиснали цилиндрични реси, по 2–4 в група, дълги до 8 см. Околоцветник липсва. Всеки мъжки цвят съставен от 4 раздвоени тичинки, прикрепени към пазвата на кафявожълтеникава люспа, сраснали с прицветниците. Женските цветове разположени по два в малки пъпковидни образувания, от които по време на цъфтежа се подават само червените близалца. Плодът едносеменен, неразпуклив (лешник); обикновено лешниците са събрани в група по 3-5; плодната обвивка във вид на чашка, неправилно и дълбоко изрязана, дълга колкото самия лешник или по-къса от него (табло 34, фиг. 3).
Из храсталаците, като подлес в горите, особено по краищата им и из сечища. Широко разпространен е в цялата страна докъм 1800 м н. в. Цъфти февруари — април.
В съвременната медицина се употребяват плодовете (дрога Fructus Coryli avellanae), кората (Cortex Coryli avellanae), която се събира напролет, и листата (Folia Coryli avellanae). Употребява се и в народната медицина.
ДВУСЕМЕДЕЛНИ РАСТЕНИЯ
СРАСЛОВЕНЕЧНИ РАСТЕНИЯ
1. Листата бъбрековидни, целокрайни → Копитник — Asarurn europaeum L.
1#. Листата с друга форма → вж. 2
2. Цветовете правилни, събрани в гъсто класовидно съцветие; венчето дълго 2–3 мм. Листата събрани в приосновна розетка → Живовлек — Plantago L.
2#. Цветовете двуустни, неправилни, събрани в метличести или гроздовидни съцветия. Венчето по-дълго от 5 мм → Сем. Живеничеви — Scrophulariaceae
СЕМ. КОПИТНИКОВИ — ARISTOLOCHIACEAE
Копитник — Asarum europaeutn L.
Многогодишно тревисто растение с дебело пълзящо корените. Стъблото късо, полегнало, дълго 2–10 см, с 3 кафяви люспи в основата си, дълги 1 –2 см. Листата 2–3 на брой, с дълга дръжка (до 10 см), презимуващи, бъбрековидни до закръглени, широки 5–10 см, със сърцевидна основа, цело-крайни, лъскави. Цветовете единични, връхни, с прост звънчевидеи околоцветник, дълъг около 1,5 см, 3-делен, виолетово-кафяв, с триъгълно яйцевидни дялове, по-къси от тръбицата. Тичинките 12. Яйчникът долен, 6-гнез-ден, с 6 стълбчета, сраснали в основата си. Плодът 6-гнездна кутийка. Отровно! (табло 34, фиг. 4).
Във влажни и сенчести, най-често букови гори в предпланините и планините между 300 и 1200 м н. в. Цъфти март — юни.