Гълъбови очички — Hepatica nobilis Mill.
Многогодишно тревисто растение с късо влакнесто коренище. Листата 3-делни, дълги 2–5 см, широки 1–4 см, с дръжка, дълга 5–15 см, в основата сърцевидни, целокрайни, отдолу обикновено виолетови, отначало влакнести, по-късно голи. Цветовете правилни, единични, на дълга влакнеста дръжка (5–15 см). Околоцветникът прост, венчевиден, с 6–7 (10) тясно елип-тични листчета, дълги 10–12 мм, широки 5–6 (8) мм, на върха закръглени и голи, целокрайни, най-често гълъбовосини. Под околоцветника се намират 3 зелени листчета, дълги 8–10 мм, целокрайни, влакнести, наподобяващи чашка. Тичинките многобройни, с бели или розови дръжки и бели прашни-ци. Плодниците многобройни, сребристо влакнести. Плодът сборен, съставен от много орехчета, дълги 3,0–3,5 мм (табло 37, фиг. 4).
Среща се из горите и храсталаците в долния планински пояс и тук-там по склоновете на Стара планина, Средна гора, Родопите, Рила, Пирин и на много места в Югозападна България докъм 1700 м н. в. Цъфти февруари — април. Употребява се в народната медицина.
Обикновено обичниче — Thalictrum aquilegifolium L.
Многогодишно тревисто растение с голо изправено стъбло, високо 40–100 см. Листата едри, в общото си очертание широко триъгълни, 2–3 пъти перести, долните с дръжка, горните приседнали; отделните листчета обратно яйцевидни, на дръжка или приседнали, на върха си обикновено триделни, дълги 2–5 см, широки 0,5–4,0 см, по ръба си често назъбени. Цветовете правилни, многочислени, събрани в щитовидни метлици. Околоцветникът прост, съставен от 4 (5) чашелистчета, бледовиолетови, дребни. Венчелистчета липсват. Тичинките много на брой, дълги 5–12 мм, обикновено по-дълги от околоцветника. Плодниците около 10 или повече, снабдени с доста дълга дръжка. Плодът сборен, съставен от едносеменни орехчета (табло 38, фиг. 1)
Из храсталаци и горски поляни в предпланинския и планинския пояс в цялата страна почти до 2000 м н. в. Цъфти април — юли. Употребява се в народната медицина.
СЕМ. БОБОВИ — FABACEAE
1. Листата нечифтоперести, с 5–10 двойки листчета. Бобът без човка → Жаблек — Galega officinalis L.
1#. Листата тройни. Бобът с човка → Синсминдух — Trigonella coerulea (L.) Ser.
Жаблек — Galega officinalis h.
Многогодишно тревисто растение с изправено, кухо, голо стъбло или с редки власинки, високо 40–150 см. Листата последователни, нечифтоперести, дълги 5–20 см, с продълговати до ланцетни листчета, дълги 1–5 см, широки 0,4–1,5 см, с къса дръжка (0,5 мм). Цветовете събрани в дълго гроздо-видно съцветие. Чашката звънчевидна, дълга 4–5 мм, с 5 почти еднакви шиловидни зъбци, разсеяно влакнеста. Венчето светлосиньо, голо, дълго 1–1,5 см, с характерно за бобовите растения устройство — двете долни листчета са сраснали и образуват ладийката, другите две над тях са свободни (крилца), а отгоре е флагчето, дълго 7–8 мм, т. е. малко по-дълго от крилцата и ладийката. Тичинките 10, от които горната само наполовина е сраснала с останалите. Яйчникът горен. Плодът боб, линейно-цилиндричен, дълъг 2–5 см, без човка (табло 38, фиг. 2).
Из влажни сенчести места, в изкопи, край гори и на други места докъм 1300 м н. в. Цъфти през юли и август.
Надземната част, събрана по време на цъфтежа, е дрогата Herba Galegae. Употребява се и в народната медицина.
Син сминдух — Trigonella coerulea (L.) Ser.
Едногодишно тревисто растение с изправено или полегнало, голо или слабо окосмено стъбло, високо 10–60 см. Листата тройни, с ципести при-листници, при основата си сраснали с листната дръжка. Листчетата дълги 20–50 мм, широки 5–20 мм, овално продълговати, остро назъбени. Съцветието кълбесто, гъсто, на дръжка, дълга 2–5 см. Цветовете дълги 6,5–7,5 мм, с дръжка, дълга 1,5–2,0 см. Чашката дълга 2,5–3,0 мм, 5-делна, с 5 зъбеца. Венчето синьо, дълго 5,5–6,5 мм. Флагчето по-дълго от крилцата и ладийката. Бобът яйцевиден, дълъг 4–5 мм, постепенно стеснен в дълга човка (табло 38, фиг. 3).
По сухи тревисти места, край пътища и посеви в цяла България. Цъфти май — юли. Употребява се в народната медицина.
СЕМ. ТЕЛЧАРКОВИ — POLYGALACEAE
Обикновена телчарка — Polygala vulgaris L.