Разпознаване и събиране на билки

Многогодишно тревисто растение с изправени или в основата си приповдигащи се, голи или слабо влакнести стъбла, високи 10–40 см. Листата последователни, приседнали, целокрайни, долните обратно яйцевидни или яйцевидни, горните по-дълги, линейно-ланцетни. Цветовете обикновено сини, рядко розови или бели, неправилни, събрани във връхни гроздовидни съцветия. Чашката 5-листна, вътрешните 2 листчета по-едри, венчевидни (т. нар. крилца), елиптични, дълги 6–7 мм, тъпи, към основата постепенно стеснени, с добре различаваща се мрежа от жилки, която при плодовете изпъква. Развити венчелистчета 3, сраснали помежду си и с тичинкови дръжки; най-долното (предното) е по-едро, във вид на ладийка, която отпред е къдраво изрязана. Тичинките 8, в основата сраснали в едно снопче, а нагоре в две снопчета с по 4 тичинки. Яйчникът горен. Плодът странично сплескана, по края крилата, обратно сърцевидна кутийка, дълга 5 мм и широка 3,5 мм (табло 39, фиг. 1).

Из ливади и храсталаци в цялата страна докъм 1400 м н. в. Цъфти май — юли. Употребява се в народната медицина.

Забележка. Голяма телчарка — Polygala major L. (вж. при билки с червени и розови цветове).

СЕМ. ТЕМЕНУГОВИ — VIOLACEAE

Теменуга — Viola L.

1. Растение без надземно стъбло. Цветовете с дълга дръжка, прикрепени, както и листата, за върха на коренището. Страничните венчелистчета извити надолу → Миризлива теменуга — V. odorata L.

1#. Растение с добре развито изправено и разклонено стъбло. Страничните венчелистчета извити нагоре → Трицветна теменуга — V. tricolor L.

Миризлива теменуга — Viola odorata L.

Многогодишно тревисто растение със силно разклонено коренище, без надземно стъбло, с дълги (10–25 см) надземни вкореняващи се издънки. Листата закръглено бъбрековидни, с дълбоко сърцевидна основа, дълги 1–9 см, широки 1–8 см, назъбени, с меки власинки до почти голи. Листната дръжка дълга 6–12 см. Цветовете по 2–15 на коренище, всеки на отделна дръжка, дълга .4–15 см, едри, дълги 1,5–2,5 см. Чашелистчетата 5, свободни, при основата снабдени с израстъци. Венчелистчетата също 5, четири от които еднакви, а петото (долното) с шпора, виолетови, в основата белезникави, страничните ресничести. Тичинките 5. Яйчникът горен. Плодът мно-госеменна кутийка (табло 38, фиг. 4).

Из храсталаци и гори в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти март—май.

В съвременната медицина се употребяват коренището с корените (дрога Rhizoma et Radix Violae odoratae), които се изкопават през март — юни, цялата надземна част (дрога Herba Violae odoratae) и цветовете (Flores Violae odoratae). Има широко приложение и в народната медицина.

Трицветна теменуга — Viola tricolor L.

Едногодишно, двугодишно или многогодишно тревисто растение с изправено стъбло, високо 10–45 см. Долните листа сърцевидно-яйцевидни, горните продълговато елиптични или продълговато ланцетни, дълги 6,0–7,5 см, широки 5–20 мм, с дълга дръжка, късо окосмени, особено по ръба и по средната жилка. Прилистниците пересто разделени, с по-голям връхен дял, дълги 10–25 мм. Цветовете на дълга дръжка (12 см), единични, дълги 1,0–3,5 см, разположени в пазвите на горните и средните листа. Горните венчелистчета тъпи, синьо-виолетови, страничните със същата окраска или по-светли, с 1–3 тъмни ивици, а долното в основата си жълто, с 5–7 тъмни ивици, по края виолетово, често бледо; шпората синьо-виолетова. Понякога трите долни листчета или всичките са жълтеникави (табло 38, фиг. 5).

По сухи тревисти и каменливи места, из храсталаци, орници и посеви, често като плевел. Среща се в цяла България докъм 1800 м н. в. Цъфти май—август.

В съвременната медицина се използува надземната част (дрога Herba Violae tricoloris), която се събира по време на цъфтежа. Употребява се и в народната медицина.

У нас има голям брой видове теменуги със синьо-виолетови цветове, поради което е наложително белезите на набраните растения да се сравняват най-внимателно с дадените описания.

ДВУСЕМЕДЕЛНИ РАСТЕНИЯ СРАСЛОВЕНЕЧНИ РАСТЕНИЯ

1. Яйчникът долен. Цветовете събрани в кошнички и обвити с обща обвивка от най-горните видоизменени листа → вж. 2

1#. Яйчникът горен. Цветовете разположени по друг начин → вж. 3

2. Тичинките 4, свободни → Сем. Лугачкови — Dipsaceae

2#. Тичинките 5, сраснали с прашниците си → Сем. Сложноцветни — Asteraceae

3. Яйчникът образуван от две свободни половинки, които само на върха са съединени с общо близалце и се разделят при узряването на плода → Тревист зимзелен — Vinca herbacea W. К.