3#. Яйчникът устроен по друг начин → вж. 4
4. Яйчникът външно разделен на 4, рядко на 2 части, между които излиза стълбчето → вж. 5
4#. Яйчникът цял → вж. 6
5. Тичинките 5. Цветовете в повечето случаи правилни. Листата последователни → Сем. Грапаволистни — Boraginaceae
5#. Тичинките 2 или 4. Венчето неправилно, двуустно. Листата срещуположни → Сем. Устноцветни — Lamiaceae
6. Изправен храст или катерлив полухраст → вж. 7
6#. Тревисти растения → вж. 8
7. Храст. Тичинките 2. Листата срещуположни → , → Люляк — Syringa vulgaris L.
7#. Полухраст. Тичинките 5. Листата последователни → Разводник — Solatium dulcamara L.
8. Цветовете неправилни → вж. 9
8#. Цветовете правилни → вж. 10
9. Тичинките 5. Яйчникът 4-гнезден. При узряването плодът се разпада на 4 орехчета → Лечебна върбинка — Verbena officinalis L.
9#. Тичинки 2. Яйчникът 2-гнезден. При узряването плодът не се разпада на отделни орехчета → Великденче — Veronica L.
10. Стълбчетата 5, сраснали в долната си част → Саркофай — Plumbago europaea L.
10#. Стълбчето 1, просто или двуразделно → вж. 11
11. Тичинките разположени срещу венечните дялове → Огнивче — Anagalis arvensis L.
11#. Тичинките разположени срещу междините на венечните дялове → вж. 12
12. Листата срещуположни, еднакви. Плодът едногнездна, разпукваща се на две половинки кутийка → Тинтява — Gentiana L.
12#. Долните листа последователни, горните срещуположни, като единият е едър, а другият дребен. Плодът черна ягода → Лудо биле — Atropa bella-donna L.
Забележка. Сем. Игликови — Primulaceae. Огнивче — Anagalis arvensis L. (вж. при билки с червени и розови цветове).
СЕМ. САРКОФАЕВИ — PLUMBAGINACEAE
Саркофай — Plumbago europaea L.
Едногодишно тревисто растение с изправено, силно разклонено голо стъбло, високо 30–100 см. Листата синьо-зелени, последователни, гъсто жлезисто назъбени, приседнали, долните и средните стъблени листа широко елиптични до широко ланцетни, в основата с ушички, които обхващат стъблото, 5–8 см дълги и 3–5 см широки, горните листа и по разклоненията ланцетни до линейни, постепенно издребняващи и преминаващи в прицвет-ници. Цветовете почти приседнали и събрани във връхни класовидни съцветия. Чашката 5–7 мм дълга, във вид на тръбица, покрита с едри жлези. Венчето виолетово или розово, с дълга тръбица и 6-делен диск, почти 2 пъти по-дълъг от чашката. Тичинките 5, свободни. Яйчникът горен. Плодът продълговата разпуклива кутийка, дълга 5–8 мм (табло 39, фиг. 2).
По сухи тревисти и каменливи места, край огради и др. като бурен. Среща се навсякъде в по-топлите части на страната — по Черноморското крайбрежие, в Югоизточна България, Тракийската низина, склоновете на Родопите, в южната част на Струмската долина и др. докъм 1000 м н. в. Цъфти юли — септември. Употребява се в народната медицина.
СЕМ. МАСЛИНОВИ — OLEACEAE
Люляк — Syringa vulgaris L.
Храст, висок 2–5 м, със срещуположни целокрайни листа, дълги 5–10 см, широки 4–9 см, яйцевидни до широко яйцевидни, заострени, с дръжка, дълга до 4 см. Цветовете събрани по много в сложни гроздовидни съцветия, дълги 10–20 см. Чашката дълга около 2 мм, четиризъбеста. Венчето с тръбица, дълга 8–15 мм, с 4-делна разперена коронка, виолетово (в културни сортове бяло или розово). Тичинките 2, затворени във венечната тръбица. Яйчникът горен. Плодът суха, гола, двугнездна разпуклива кутийка, дълга 1,0–1,6 см (табло 39, фиг. 3).
Из храсталаци и сухи каменливи и скални места, главно върху варовик. Среща се по Черноморското крайбрежие, в Дунавската равнина, Стара планина, Западна България, Струмската долина, Родопите, Странджа и др. докъм 900 м н. в. Цъфти април — юни.
В съвременната медицина се използуват цветовете (дрога Flores Syringae) и листата (Folia Syringae). Употребява се и в народната медицина.
СЕМ. ТИНТЯВОВИ — GENT1ANACEAE
Тинтява — Gentiana L.
1. Венчето на върха си с 5 дяла → Мочурна тинтява — G. pneumonanthe L.
1#. Венчето на върха си с 4 дяла → Синя тинтява — G. cruciata L.
Мочурна тинтява — Gentiana pneumonanthe L.
Многогодишно тревисто растение с изправено, просто или разклонено стъбло, високо 15–60 см. Листата кожести, срещуположни, приседнали или на много къса дръжка, целокрайни, линейни до овално ланцетни, тъпи, дълги 3–6 см, широки 2–10 мм, с една жилка и с подвит листен ръб. Цветовете разположени по няколко (1–10) в пазвите на най-горните листа на върха на стъблото. Чашката тръбеста, дълга 15–20 мм, 2–3 пъти по-къса от венчето, с 5 линейни, заострени, късо назъбени зъбци. Венчето синьо, едро, дълго 3,5–5 см, фуниевидно, с 5 яйцевидни дяла, няколко пъти по-къси от венечната тръбица. Тичинките 5, със сраснали прашници. Яйчникът горен, с късо стълбче. Плодът едногнездна, разпукваща се на две кутийка (табло 39, фиг. 4).