Из влажни ливади и торфища в Западна и Средна Стара планина, Средна гора, Западни и Средни Родопи, Витоша, Рила, Лозенска планина, Люлин и др. Цъфти юли — септември. Употребява се в народната медицина.
Синя тинтява — Gentiana cruciata L.
Многогодишно тревисто растение с изправено или приповдигашо се не-разклонено стъбло, високо до 50 см. Приосновните листа събрани в розетка, а стъблените многобройни, срещуположни, сраснали в основата си в дълго влагалище, продълговато елиптични или овално ланцетни, към върха стеснени, дълги 4–11 см, широки 12–35 мм, с по 3 жилки. Цветовете приседнали, събрани по много в пазвите на горните листа и в полусенник на върха на стъблото. Чашката тръбесто-звънчевидна, 2–3 пъти по-къса от венчето, с 4 къси ципести зъбеца. Венчето тъмносиньо, дълго 2,0–4,0 см, четириделно, с овално триъгълни дялове, дълги 5–7 мм. Тичинките 4, със свободни прашници. Яйчникът горен. Плодът кутийка (табло 40, фиг. 1).
По каменливи склонове, из храсталаци и горски поляни в планинските райони в цяла България. Цъфти юни — септември. В съвременната медицина се използуват надземната част (дрога Негbа Gentianae), листата (дрога Folia Gentianae) и коренът (Radix Gentianae). Надземната част се събира по време на цъфтежа, а корените се изваждат през есента. Намира широко приложение и в народната медицина.
У нас се срещат и други видове тинтяви със сини цветове, но повечето от тях са дребни едногодишни или многогодишни растения. Само горската тинтява (G. asclepiadea L.)е близка до мочурната тинтява, но се различава от нея по това, че листата й са по-дълги и по-широки, с 3–5 дебели жилки.
СЕМ. ТОЙНОВИ — APOCYNACEAE
Тревист зимзелен — Vinca herbacea W.K.
Многогодишно тревисто растение с пълзящи безплодни стъбла, а цве-тоносните приповдигащи се, голи, дълги до 60 см. Листата срещуположни, кожести, към долния си край постепенно стеснени в къса дръжка, елиптични, дълги 2–6 см, широки 1–2 см, целокрайни, по ръба ресничести. Цветовете виолетови или синьо-виолетови, разположени поединично в пазвите на листата. Чашката къса, с 5 теснолинейни заострени дяла. Венечната тръбица дълга 10–15 мм, с коронка от 5 разперени елиптични листчета, дълги 12–18 мм. Тичинките 5, свободни. Яйчникът горен, образуван от две свободни половинки, които само на върха си са съединени с общо близалце и се разделят при узряването на плода. Отровно! (табло 39, фиг. 5).
Среща се из храсталаци и по сухите каменливи места, предимно на варовити терени в цялата страна докъм 1500 м н. в. Цъфти от април до юни. Употребява се в народната медицина.
В градините се култивират като декоративни растения два вида зимзелен, надземната част и листата на единия от които — малък зимзелен (V. minor L.), се използуват в съвременната медицина (дрога Herba Vincae minoris и дрога Folia Vincae minoris). Понякога тревистият и малкият зимзелен подивяват.
СЕМ. ГРАПАВОЛИСТНИ — BORAGINACEAE
1. Отворът на венечната тръбица почти затворен от 5 люспести израстъка → вж. 2
1#. Отворът на венечната тръбица не е затворен с израстъци → вж. 4
2. Венчето тръбесто, в горната си част неразперено → Черен оман — Symphytum officinale L.
2#. Венчето тръбесто, в горната си част с разперена коронка → вж. 3
3. Венечната тръбица по-къса от разперената част на венчето; при отвора с жълти, гладки люспи → Полска незабравка — Myosotisarvensis (L.) Hill.
3#. Венечната тръбица по-дълга от разперената част на венчето; отворът закрит от бели люспи с реснички → Лечебновинче — Anchusa officinalis L.
4. Венчето неправилно, с 5 нееднакви дяла. Тичинките с нееднакво дълги дръжки и стърчат над венчето → Обикновено усойниче — Echium vulgare L.
4#. Венчето правилно, с еднакви дялове. Тичинковите дръжки скрити в тръбицата → вж. 5