Сочните плодове са:
Ягода — с тънка външна обвивка и мека сочна вътрешност, в която се намират семената (боровинки).
Костилков плод — обвивката му се състои от три слоя: външен — ципест, среден — месест и вътрешен — вдървенял и твърд (костилка). Среша се при джанковия плод и др. Костилковият плод може да има едно или повече семена.
Съществуват и много други плодове, които имат по-ограничено разпространение.
При папратовидните растения не се образуват цветове, плодове и семена. При тях размножаването става с едноклетъчни образувания — спори, затворени в спороносни кутийки, наречени спорангии. При същинските папрати спорангиите са събрани на групи (сори) от долната страна на листа и често са покрити с люспици с различна форма — т. нар. покривало (индузий). При някои растения (хвощове и др.) спорангиите са събрани в класчета, разположени на върха на стъблото.
Лист
Листът се състои от петура (обикновено плоска) и листна дръжка (с нея се прикрепва към стъблото), която често в основата си се разширява и образува т. нар. влагалище, имащо понякога форма на дълга тръбица (житни растения). Когато се говори за форма и размери на един лист, обикновено се разбира само петурата му. При много растения отстрани на листната дръжка се образуват прилистници. Най-често те са два и имат различна форма и консистенция.
Според броя на петурите, разположени на една дръжка, листата биват: прости (когато петурата е само една) и сложни (петурите са повече).
Фиг. 9. Лист и частите му: а — петура; б — дръжка; в — прилистници
Сложните листа са: тройни, когато листчетата са три (детелина); длановидни, когато са повече, но всички са прикрепени радиално към върха на дръжката (конски кестен); перести, когато отделните листчета са разположени едно след друго от двете страни на общата дръжка. Перестите листа са текоперести, ако листната дръжка завършва с едно листче (шипки) и чифтоперести, ако завършва с две листчета (фий). Перестите листа могат да бъдат просто, двойно, тройно перести и т.н. Просто перест е листът, когато отстрани на главната му дръжка са разположени отделни цели листчета; двойно перест е, когато отстрани на главната му дръжка са разположени перести листчета, и т.н.
Фиг. 10. Сложни листа: а — текопересг; б — чифтоперест; в — двойно перест; г — троен; д — дланевиден
Според общите очертания на петурата простите листа, както и листчетата на сложните листа могат да бъдат: игловидни, когато са остри, тесни и корави, наподобяващи игла (смърч, хвойна); линейни, когато са повече от 5 пъти по-дълги, отколкото широки (житни растения); ланцетни, когато са 3–4 пъти по-дълги, отколкото широки, като най-широката им част е в долната им половина (бяла върба); продълговати, когато са като ланцетните, но най-широката им част се намира в средата (птиче грозде); обратно ланцетни, когато най-широката им част се намира в горната им половина (пролез); кръгли, когато имат форма, подобна на кръг (круша); елиптични, когато са еднакво широки към основата и към върха, а дължината им е 2 пъти по-голяма от ширината (зърнастец); яйцевидни, когато петурата в основата си е по-широка от върха, а дължината й е 2 пъти по-голяма от ширината (боровинки); обратно яйцевидни, когато най-широката част се намира към върха (смрадлика); ромбични, когато наподобяват ромб (черна топола); лопатовидни, когато приличат на лопата, като най-широката им част, която е тъпо закръглена, се намира на върха на петурата, а след това изведнъж се стеснява в силно удължена долна част (паричка); сърцевидно овални, когато са заострени на върха, имат сърцевидна основа и закръглени дялове (люляк); бъбрековидни, когато на върха са закръглени, по-широки, отколкото дълги и в основата си са плитко и широко изрязани (копитник) и др.
Фиг. 11. Прости листа: а — игловиден; б — линеен; в — продълговат; г — ланцетен; д — обратно ланцетен; е — овален или елиптичен; ж — яйцевиден; з — обратно яйцевиден; и — лопатовиден; к — ромбичен; л — сърцевиден; м — бъбрековиден; н — стреловиден; о — копиевиден
Преходните форми между посочените основни типове листа се означават, като се комбинират съответните наименования, например линейно-ланцетният лист е тесен и дълъг, но не е с успоредни ръбове, по-широк е в долната си част и е заострен на върха.
Според ръба на листата и на листчетата се различават: целокрайни листа, когато ръбът е цял, без зъбчета (люляк); напилени, когато зъбчетата са правилни и заострени, наподобяващи трион (бряст); назъбени, когато ръбът им е изрязан на малки делчета, наподобяващи зъбчета (габър); въл-новидни, когато изрезите са широки, неравни, със закръглени издатини и вдлъбнати части (подбел); нарязани (разсечени), когато са дълбоко изрязани, но изрезите достигат докъм средата на половината от петурата. От своя страна нарязаните листа биват: дланесто нарязани, когато изрезите са радиални по посока на точката, където петурата е заловена за листната дръжка (клен, явор); пересто нарязани, когато изрезите са по посока на средната жилка (дъб). Има също разделени листа, при които изрезите достигат почти до средата, но частите на петурата, наречени сегменти или листни дялове, са свързани в основата си. Те също биват дланевидно разделени (явор) и пересто разделени (сладка папрат). Ако връхният дял е по-голям от страничните, тогава листът е лировиден (глухарче).