Среща се често по влажни тревисти и обрасли с храсти места в цялата страна докъм 1800 м н. в. Цъфти април — юни. Употребява се в народната медицина.
Обикновена превара — Scutellaria galericulata L.
Многогодишно тревисто растение с изправено или приповдигащо се четириръбесто стъбло, високо 15–90 см, почти голо, просто или разклонено. Листата срещуположни, дълги 2–6 см, широки 0,5–2,0 см, овални или овално ланцетни, назъбени, заострени, голи или влакнести, на къса дръжка. Цветовете разположени по един в пазвите на средните и горните листа, на къса дръжка (1–2 мм), обърнати на една страна и образуващи сравнително рядко съцветие. Чашката гола или късоресничеста, дълга 3–4 мм, двуустна, с цели устни. Венчето синьо-виолетово, двуустно, с дълга тръбица. Горната устна вдлъбната, на върха врязана, с 2 израстъка при основата си, долната цяла. Тичинките 4, страничните 2 по-къси. Яйчникът горен. Орехчетата почти кълбести (табло 42, фиг. 1).
Среща се рядко по влажни сенчести места в цялата страна. Цъфти май — юли. Употребява се в народната медицина.
Бръшлянова самобайка — Glechoma hederacea L.
Многогодишно тревисто растение с пълзящи или приповдигащи се че-тириръбести стъбла, високи 10–50 см, с многочислени вкореняващи се във възлите издънки, цялото покрито с къси власинки до почти голо. Листата срещуположни, бъбрековидни до сърцевидно закръглени, по края назъбени, долните с дръжка, дълга 3–9 см. Цветовете по 2–5 в прешлен в пазвите на средните и горните листа, с нишковидни прицветници. Чашката тръбеста, дълга 5,0–6,5 мм, с 15 жилки, двуустна, горната с 3, долната с 2 зъбеца, 3–4 пъти по-къси от тръбицата. Венчето синьо-виолетово, двуустно, дълго 10–22 мм, обикновено 2–2,5 пъти по-дълго от чашката. Тичинките 4. Яйчникът горен. Плодът сух, разпадащ се на 4 орехчета (табло 42, фиг. 2).
По влажни места и храсталаци в цяла България докъм 1 200 м н. в. Цъфти април — юни.
В съвременната медицина се използува цялата цъфтяща надземна част (дрога Herba Glechomae), която се събира през май и юни. Употребява се и в народната медицина.
По-рано в официалната и народната медицина бръшляновата самобайка се е използувала подобно на косматата самобайка (урбаличе) — G. hirsuta W. К., при която зъбците на чашката са равни на тръбицата или са 2 пъти по-къси от нея.
Обикновена пришница — Prunella vulgaris L.
Многогодишно тревисто растение с изправено приповдигащо се стъбло, високо до 50 см, с безплодни надземни издънки, голо или слабо окосмено. Листата срещуположни, с дръжка, дълга 0,5–4,0 см (най-горните обикновено приседнали), яйцевидно продълговати, дълги 4–9 см, широки 2–4 см, голи, почти целокрайни. Цветовете събрани по 4–6 в пазвите на най-горните листа, като образуват закръглено или удължено гъсто класовидно съцветие, с широко бъбрековидни прицветници, на върха изведнъж заострени, с виолетовочервеникав ресничест ръб. Чашката дълга 8–9 мм, тръбестозвънчевидна, с 10 жилки, двуустна. Венчето синьо-виолетово, дълго 10–15 мм, с пръстен от власинки при основата на тръбицата, двуустно — горната устна шлемовидна, долната триделна. Тичинките 4, събрани под горната устна. Яйчникът горен. Плодчетата орехчета, дълги 1,5–2,0 мм (табло 42, фиг.З)
По тревисти места в цялата страна докъм 1400 м н. в. Цъфти май — септември. Употребява се в народната медицина.
Обикновено миризливче — Acinos arvensis (Lam.) Dandy (Calamintha acinos Clairv., Satureja acinos Scheele)
Едногодишно или двугодишно тревисто растение с изправено или приповдигащо се влакнесто стъбло, високо 10–40 см, просто или разклонено. Листата срещуположни, яйцевидни до продълговато ромбични, заострени с клиновидна основа, на върха си с няколко зъбеца или почти целокрайни, дълги 7–15 см, широки 3–8 мм, влакнести, с къса дръжчица. Цветовете по 3–8 в пазвите на листата и образуват класовидно съцветие; прицвет-ниците заострени. Чашката тръбеста, дълга 5–7 мм, с 13 жилки, двуустна, жлезисто влакнеста. Венчето бледовиолетово, дълго 7–12 мм, 1–1,5 пъти по-дълго от чашката, с плоска врязана горна устна и 3-делна долна устна. Тичинките 4, двете външни по-дълги. Яйчникът горен. Плодът закръглени орехчета (табло 42, фиг. 4).