По сухи тревисти и буренясали места в цяла България докъм 1000 м н. в. Цъфти юни — октомври. Употребява се в народната медицина.
У нас се култивира в градините, а по крайбрежието се среща и подивяла Salvia officinalis L. (градински чай), произхождаща от Средиземноморската област. Използуват се листата й (дрога Folia Salviae). Отличава се от всички наши синьоцъфтящи видове какула по това, че венечната й тръбица отвътре е без пръстен от власинки, какъвто има при описаните по-горе видове.
СЕМ. КАРТОФОВИ — SOLANACEAE
1. Цветовете по няколко (1–3), излизащи от пазвите на листата, всеки с отделна дръжка. Плодът черна ягода → Лудо биле — Atropa belladonna L.
1#. Цветовете по много (3–25) в полусенници на обща дръжка, излизаща от пазвите на листата. Плодът червена ягода → Разводник — Solatium dulcamara L.
Лудо биле — Alropa belladonna L.
Многогодишно тревисто растение с къс, дебел, разклонен корен и дебело изправено, в горната си част разклонено стъбло, високо до 2 м. Долните листа единични, горните по два (единият едър, а другият малък — видоизменен прилистник), продълговато елиптични, заострени, целокрайни, дълги до 20 см, широки до 10 см, с къса дръжка. Цветовете наведени, всички с отделна дръжка. Чашката почти до основата си 5-делна. Венчето подобно на делва, кафяво-виолетово, със слабо разперени делчета, дълго 2–3 см, широко 10–18 мм. Яйчникът горен. Плодът лъскава, едра (15–20 мм в диаметър) червено-виолетова сочна ягода с много семена. Отровно! (табло 43, фиг. 4).
Из сенчести гори, храсталаци и сечища, сравнително рядко в Стара планина, Родопите, Средна гора и на други места докъм 1600 м н. в. Цъфти юни — септември.
В съвременната медицина се използуват листата (дрога Folia Bella-donnae), които се събират вечер по време на цъфтежа, и коренът (дрога Radix Bella-donnae), който се изкопава веднага след цъфтежа. Използува се и в народната медицина.
Разводник — Solatium dulcamara L.
Катерлив полухраст с дълго до 2 м стъбло, голо или влакнесто. Листата последователни, с дръжка, дълга до 3 см, целокрайни, по форма твърде различни, обикновено продълговато яйцевидни, заострени, дълги 5–9 см, широки 2,5–5,0 см, цели или с две малки продълговати делчета в основата. Цветовете по много в сенници, излизащи от пазвите на листата. Чашката и венчето 5-делни. Венчето дисковидно, виолетово, с разперени навън дялове, 10–15 мм в диаметър. Тичинките 5, яйчникът горен. Плодът яйцевидна ягода, дълга 10–15 мм. Отровно! (табло 43, фиг. 5).
Среща се често по влажни и сенчести храсталаци, край жилища и огради в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти юни — септември.
В съвременната медицина се използуват облистени клони (дрога Негbа Dulcamarae, Stipites Dulcamarae), които се събират от март до май или през октомври и ноември. Използува се и в народната медицина.
СЕМ. ЖИВЕНИЧЕВИ — SCROPHULARHCEAE
Великденче — Veronica L.
1. Съцветието връхно, т. е. то е пряко продължение на стъблото → Класисто великденче — V. spicata L.
1#. Съцветията странични, т.е. винаги излизат от пазвите на стъблените листа → вж. 2
2. Стъблото и листата голи → Поточно великденче — V. beccabunga L.
2#. Стъблото и листата космати → Лечебно великденче — V. officinalis L.
Лечебно великденче — Veronica officinalis L.
Многогодишно тревисто растение с пълзящи, вкореняващи се стъбла и изправени върхове и цветоносни клонки, не по-високи от 30 см, цялото влакнесто. Листата срещуположни, с къса дръжка, елиптични или продълговато обратно яйцевидни, дълги 1,5–5,0 см, широки 1–2 см, ситно назъбени. Съцветията гъсти, жлезисто влакнести, гроздовидни, дълги 3–10 см, изправени. Цветовете с къса дръжка, дълга 1–3 мм, с прицветници, дълги 3–5 мм. Венчето светлосиньо с виолетов оттенък, 6–8 мм в диаметър. Тичинките 2. Яйчникът горен. Плодната кутийка жлезисто влакнеста (табло 44, фиг. 1).
Среща се доста често из горите в цялата страна докъм 2000 м н. в. Цъфти май — август.
В съвременната медицина се употребява надземната част (дрога Herba Veronicae), която се събира по време на цъфтежа. Има широко приложение и в народната медицина.
Поточно великденче — Veronica beccabunga L.
Многогодишно тревисто растение с лежащо стъбло, вкореняващо се във възлите, на върха издигащо се на височина до 60 см, голо. Листата срещуположни, продълговато яйцевидни, дълги 2–7 см, широки 0,5–2,5 см, ситно назъбени, заострени, с къса дръжка (особено по-горните). Съцветията гроздовидни, срещуположни, излизащи от пазвите на горните листа. Цветовете с къса гола дръжка, почти равна на малките (около 1 мм широки) прицветници. Венчето гълъбовосиньо, с по-тъмни ивици, 5–10 мм в диаметър. Тичинките 2. Яйчникът горен. Плодната кутийка гола (табло 44, фиг. 2)