СЕМ. БРЕЗОВИ — BETULACEAE
Бреза — Betula pendula Roth.
Дърво, високо до 30 м, с бяла лющеща се на хоризонтални ивици кора, а на старите дървета в долната част на стъблата почти черна. Листата триъгълно яйцевидни, дълги 4–7 см, широки 2,5-4см, към основата широко клиновидни или отсечени, на върха заострени, по ръба двойно остро назъбени, с дръжка, дълга 2–3 см. Цветовете събрани в реси — мъжките по 2–3, приседнали по върхо вете на клонките, дълги до 6 см, увиснали, със слабо развит 4-делен околоцветник, а женските цилиндрични, изправени, дълги 2–4 см, зелени, без околоцветник. Плодът сплескано орехче, снабдено с ципесто крило (табло 46, фиг. 4).
Из сечища, пожарища и на други места, най-често в зоната на иглолистните гори. Среща се във всички по-високи планини на България. Цъфти през април и май.
В съвременната медицина се използуват листата (дрога Folia Betulae), неразвитите листни пъпки (дрога Gemmae Betulae) и полученият чрез суха дестилация на клоните катран (Pix Betulae). Употребява се и в народната медицина.
СЕМ. БУКОВИ — FAGACEAE
1. Листата по краищата правилно осилесто назъбени. Мъжките реси твърди, изправени нагоре. Плодовете включени изцяло в силно бодлива и разпуклива обвивка със зелен цвят → Кестен — Castanea sativa Mill.
1#. Листата по краищата по-силно или по-слабо изрязани. Мъжките ре-си увиснали надолу. Плодът — жълъд, поставен в паничковидна купула, обхващаща само долната му част → вж. 2
2. Листата винаги приседнали (без или почти без дръжка), плодовете върху дълга, на върха изтънена дръжка → Летен дъб — Quercus robur L.
2#. Листата винаги с добре развита дръжка, плодовете приседнали, с къса и дебела дръжка → Зимен дъб — Quercus petraea (Matuschka) Liebl.
Кестен — Castanea sativa Mill.
Дърво, високо до 40 м. Листата елиптично-ланцетни, дълги 8–25 см, широки 5–8 см, назъбени, зъбците шиловидно продължени; дръжката дълга 1,5–3 см. Цветовете събрани в дълги (5–20 см), изправени, класовидни съц-ветия. В горния край на съцветието са разположени много мъжки цветове, с 5-6-делен околоцветник и 10–20 тичинки. Женските цветове са единични или до 3 в групи, разположени под мъжките цветове и имат 5-8-делен околоцветник и 6-гнезден плодник, обхванат отвън от купулата. Всяка купула гъсто покрита с твърди бодливи шипове и съдържа 1 –3 плода с по едно семе. След узряване купулата се разпуква и плодовете опадват (табло 47, фиг. 1).
Образува гори по северните склонове на Беласица, в Славянка над с. Петрово, в Огражден. Срещат се и единични дървета в подножието на Пирин в Западни и Средни Родопи. Изолирано находище има в Западна Стара планина над Берковица. Цъфти през май и юни. Употребява се в народната медицина.
Зимен дъб, горун — Quercus petraea (Matuschka) Liebl. (Qμ. sessils Ehrh.)
Дърво, високо до 40 м. Младите клони с тънка и гладка кора, а стволовете с дебела сиво-кафява, дълбоко напукана кора. Пъпките дребни, дълги до 8 мм, яйцевидни. Листата последователни, широко овални или яйцевидни, дълги 7–12 см, широки 6–9 см, на върха широко заоблени, в основата закръглени до клиновидни, по края плитко до средно дълбоко на-делени или пересто насечени, с 5–8 двойки закръглени до удължени дялове, към върха на петурата постепенно намаляващи. Листната дръжка дълга 12–30 мм. Мъжките цветове разположени поединично върху увиснали реси, дълги 4–8 см, с 6-8-делен околоцветник и 6–10 тичинки. Женските цветове събрани по 2–5, рядко повече, приседнали или на къса до 1 см дръжка, с долен яйчник и стълбче с 3 близалца. Плодът (жълъд) обвит в основата си от чашка (купула), 8–14 мм в диаметър, отвън покрита с дребни, яйцевидно-ланцетни, гъсто пухести, плоски или изпъкнали люспи. Жълъдът яйцевиден, дълъг 3,6–4,5 см, в диаметър 8–25 мм (табло 47, фиг. 2).
Образува обширни чисти насаждения или в примес с други видове. Това е най-често срещаният дъб в България. Разпространен е в цялата страна докъм 1600 м н. в. Цъфти през април и май.
В съвременната медицина се използува кората на клонките и младите стъбла, не по-дебели от 10 см (дрога Cortex Quercus), обелена рано напролет. Употребява се и в народната медицина.
Летен дъб — Quercus robur L. (Qu. pedunculata Ehrh.)
Дърво с тъмносива напукана кора, с голи червеникави клонки, високо до 50 м. Пъпките яйцевидни, дълги 5–7 мм, заострени, покрити с окосмени люспи. Листата последователни, обратно яйцевидни, дълги 8–20 см, широки 3–10 см, неправилно изрязани, към основата стеснени, с ушички, с 5–7 двойки дялове, отдолу влакнести, отгоре голи; листната дръжка дълга 2–7 мм или листата приседнали. Мъжките реси дълги 3–5 см, увиснали, с 5-8-делен зеленикав околоцветник; женските цветове събрани в гроздовидни съцветия на дълга (3–12 см) гола дръжка. Купулата полусферична, 7–14 мм в диаметър, обвита с дребни, широко яйцевидни, керемидообразно наредени люспи. Жълъдът яйцевидно удължен, дълъг 1,5–5 см, в диаметър 7–27 мм (табло 47, фиг. 3).