Предимно в низините, като образува самостоятелни насаждения в примес с други широколистни видове в цялата страна докъм 1200 м н. в. Цъфти през май и юни. Приложението му е както на зимния дъб.
Разгледаните два вида дъб са силно изменчиви, като напоследък редица от вариациите им се приемат от някои автори за самостоятелни видове. Независимо от това те се включват в таблицата за определяне и могат да се използуват като лечебни растения.
Широко разпространени у нас са следните три добре обособени вида: цер (Qu. cerris L.), чиито листа имат при основата си шиловидни прилистници и купулата му е покрита с изкривени назад шипове; благун (Qu. frainetto Ten., Qu. conferta Kit.), чиито листа са едри, приседнали, с ушички, обхващащи клонките; космат или бял дъб (Qu. pubescens Willd.), при който младите клонки и листата са гъсто космати, а листата и плодовете са приседнали.
СЕМ. БРЯСТОВИ — ULMACEAE
Полски бряст — Ulmus minor Mill (V. campestris L.)
Дърво, високо до 40 м. Младите клонки голи или редковлакнести с жълтеникава кора, старите клонки голи, обикновено с криловидни коркови образувания, със сиво-кафява кора. Листните пъпки голи. Листата последователни, яйцевидни, обратно яйцевидни до обратно ланцетни, асиметрични, двойно до тройно напилени, до 8 см дълги и 4 см широки, с вилужно разклонени странични жилки, отгоре голи, отдолу влакнести, на дръжка, дълга 1–1,5 см. Цветовете двуполови, с прост околоцветник, със зеленикав цвят, обикновено 4-5-делен, дълъг около 3 мм, събрани в снопчести съцветия с ципесто, обратно яйцевидно крилце (крилатка), широко до 3 см, с изрез на горната страна, който достига орехчето (табло 47, фиг. 4).
Из широколистни гори главно в низините и в долния планински пояс докъм 1000 м н. в. Цъфти през март и април.
В съвременната медицина се употребява кората (дрога Cortex Ulmi). Намира приложение и в народната медицина.
СЕМ. КОНОПОВИ — CANNABACEAE
Хмел — Humulus lupulus L.
Многогодишно тревисто растение с увивно ръбесто стъбло, дълго до 6 м, с къси шипчета, кухо. Листата срещуположни, дълги 10–15 см, дланевидно изрязани на 3–5 дяла, дълбоко сърцевидни при основата си, по ръба напилени, заострени, снабдени с едри ланцетни прицветници; листните дръжки равни или по-къси от листната петура. Цветовете еднополови, двудомни, зеленикави до жълтеникави. Мъжките цветове дребни, около 5 мм в диаметър, с 5-делен околоцветник и 5 тичинки, събрани в къси метличести съцветия, излизащи от пазвите на листата. Женските цветове разположени в пазвите на жълто-зелени листовидни прицветници, които образуват 2–3 см дълги увиснали шишарковидни съцветия, достигащи при узряването до 5 см дължина. По вътрешната страна на тези прицветни люспи се намират жълти етеричномаслени жлези. Плодът широко яйцевидно орехче, дълго около 3 мм (табло 48, фиг. 1).
По влажни места, из храсталаци и край реки в цяла България почти до 1000 м н. в. Цъфти май — август. Отглежда се и като селскостопанска култура.
В съвременната медицина се използуват шишарките (дрога Strobili lupuli), които се откъсват преди разцъфтяването, и жлезите (дрога Glan duiae lupuli, Lupulinum). Употребява се и в народната медицина.
СЕМ. КОПРИВОВИ — URTICACEAE
Обикновена коприва — Urtica dioica L.
Многогодишно тревисто растение, покрито цялото с парливи вла-синки, с дълго пълзящо разклонено коренище. Цветоносните стъбла изправени, четириръбести, високи до 2 м. Листата срещуположни, продълговато сърцевидни, овални или ланцетни, дълги до 15 см, широки 2–8 см, към върха заострени, по ръба едро назъбени; листната дръжка до половината от дължината на петурата. Прилистниците 4, продълговати, ципести. Двудомно растение с еднополови цветове, разположени в ресовидни съцветия, дълги до 10 см, излизащи от пазвите на горните листа; мъжките реси обикновено изправени, а женските увиснали. Околоцветни-кът на мъжките цветове е от 4 еднакви листчета, на женските цветове двете външни венчелистчета са къси, а двете, вътрешни два пъти по-дълги. Тичинките 4, яйчникът горен. Плодът сухо едносеменно орехче (табло 48, фиг. 2).