Выбрать главу

СЕМ. ЛОБОДОВИ — CHENOPODIACEAE

Сладка трева — Chenopodium L.

1. Цялото растение покрито с жлезисти власинки и в свежо състояние издава силна приятна миризма. Долните листа пересто нарязани, горните до почти цели → Огниче — Ch. Botrys L.

1#. Голи растения или покрити с бял брашнест, лесно изтриващ се налеп → Чувен — СА. bonus-henricus L.

Огниче — Chenopodium botrys L.

Табло 49

Едногодишно тревисто растение с изправено разклонено стъбло, високо до 70 см, покрито с жлезисти власинки. Листата последователни, в общото си очертание яйцевидни до продълговати, тъпи, с клиновидна основа, неправилно пересто изрязани, на дръжка, дълга до 3 см, най-горните в съц-ветието обикновно целокрайни. Цветовете двуполови, размесени с женски, събрани в пирамидално метличести съцветия по върховете на клонките. Околоцветните листчета 4–5, тесни, яйцевидни, без гръбен ръб, зеленикави, слабо сраснали в основата си, обвиващи изцяло плода. Тичинките 1–5. Яйчникът горен, с две къси стълбчета. Плодът лещовидно сплескан, широк 0,5–0,7 мм (табло 49, фиг. 2).

По каменливи, песъкливи и сухи тревисти места в цялата страна до 1000 м н. в. Цъфти юли — октомври.

В съвременната медицина се използува цялата надземна част (дрога Herba Chenopodii botrys). Намира приложение и в народната медицина.

Чувен — Chenopodium bonus-henricus L.

Табло 49

Многогодишно тревисто растение с дебел, месест многоглавест корен. Стъблата обикновено многочислени, изправени, високи до 80 см, прости или разклонени, зелени или червеникави, с много ръбове; младите клонки с бял брашнест налеп. Листата последователни, едри, триъгълно копиевидни до почти стреловидни в основата си, целокрайни или слабо вълновидни по ръба си, с дръжка, дълга 5–8 см. Цветовете двуполови или само женски, зеленикави, събрани в класовидно-метличести съцветия, в основата им размесени с листа. Околоцветните листчета 4–5, без гръбен ръб, ципести. Ти-чинките 2–5. Яйчникът горен, с 2–3 близалца. Плодът странично сплескан (табло 49, фиг. 3).

По тревисти и каменливи места, около кошари и пладнища, предимно в планините над 1000 м н. в. Цъфти май — юли.

В съвременната медицина се използува коренът (дрога Radix Chenopodii Bonus-henrici), който се изкопава късно през лятото или рано напролет. Намира приложение и в народната медицина.

СЕМ. КАРАМФИЛОВИ — CARYOPHYLLACEAE

Изсипливче — Herniaria L.

1. Листата и чашелистчетата голи → Голо изсипливче — Н. glabra L.

1#. Листата и чашелистчетата влакнести → Влакнесто изсипливче — H. hirsuta L.

Голо изсипливче — Herniaria glabra L.

Табло 49

Едногодишно, двугодишно или многогодишно тревисто, голо или ситно влакнесто растение с полегнали, от основата си разклонени стъбла. Листата срещуположни, приседнали, целокрайни, малки, дълги 2–7 мм, широки 1–4 мм, елиптични до обратно яйцевидни, с малки ципести прилистници. Цветовете събрани по 5–12 на групи в кълбести или почти класовидни съцветия в пазвите на листата, приседнали. Чашелистчетата 5, в долната си третина сраснали, елиптични или яйцевидни, дълги около 5 мм, зелени. Венчелистчетата също 5, недоразвити до нишковидни, по-къси от чашката. Тичинките 5. Яйчникът горен, почти скрит в цветното легло. Плодът разпуклива кутийка, по-къса от чашката. Отровно! (табло 49, фиг. 4).

По сухите тревисти, песъкливи и каменисти места и по скалите в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти април — юни.

В съвременната медицина се използува надземната част (дрога Herba Herniariae glabrae), която се събира по време на цъфтежа. Има широко приложение и в народната медицина.

Влакнесто изсипливче — Herniaria hirsuta L.

Табло 50

Едногодишно растение със силно разклонено от основата стъбло, с пълзящи, полегнали по земята клонки, покрити с къси власинки. Листата срещуположни, продълговато елиптични, дълги 4–8 мм, широки до 2 мм, тъпи, изцяло или само по ръба влакнести; прилистниците малки, заострени. Цветовете почти приседнали, дълги 1–1,5 мм, събрани в кълбести или удължени съцветия главно по страничните разклонения, Чашелистчетата влакнести, зеленикави, яйцевидни, 5 на брой, дълги до 1,5 мм, в основата си сраснали, заострени, външните две по-едри, всички или поне три от тях завършват с четинки, дълги до 1 мм. Венчелистчетата също 5, съвсем недоразвити, нишковидни, скрити в чашката. Тичинките 2–5, къси. Яйчникът горен, с почти приседнало близалце. Плодната кутийка по-къса от чашката. Отровно! (табло 50, фиг. 1).