По песъкливи и каменливи места в цялата страна докъм 1400 м н. в. Цъфти юни — септември.
В съвременната медицина се използува цялата надземна част (дрога Herba Herniariae hirsutae), която се събира по време на цъфтежа. Употребява се и в народната медицина.
Голото и влакнестото изсипливче не трябва да се смесват при събирането!
СЕМ. ЛЮТИКОВИ — RANUNCULACEAE
Кукуряк — Helleborus odonis W. К.
Многогодишно тревисто растение с дебело пълзящо коренище, със стъбло, високо до 60 см. Приосновните листа (най-често един) презимуващи, с дълга дръжка, дланевидни изрязани на 5–13 овално ланцетни, остро назъбени дяла; стъблените по-дребни, приседнали. Цветовете жълто зелени, 2–4 на брой, 5–7 см в диаметър. Чашката 5-листна, едра, зелена, запазваща се при узряването на плодовете. Венчелистчетата 8–12, недоразвити и превърнати в нектарници, много по-малки от листчетата на чашката. Тичинките много. Плодниците 3–8, с горен яйчник. Плодът сборен, съставен от сраснали в основата си плоски мехунки. Отровно! (табло 50, фиг. 2).
Из храсталаци и поляни в предпланинския и планинския пояс в цялата страна почти до 1800 м н. в. Цъфти февруари — април.
В съвременната медицина се използуват корените и коренището (дрога Rhizoma et Radix Hellebori). Прилага се и в народната медицина.
СЕМ. РОЗОЦВЕТНИ — ROSACEAE
Шапиче — Alchemilla vulgaris L.
Многогодишно тревисто растение с пълзящо тъмнокафяво коренище и изправено голо или влакнесто разклонено стъбло, високо до 50–60 см. Приосновните листа на дълга дръжка (до 20 см), в общото си очертание закръглени до бъбрековидни, в различна степен дланевидно разделени на 7–11 дяла, които са изцяло или само във връхната си част назъбени; стъблените листа със значително по-къси дръжки, най-горните приседнали. Цветовете дребни, зеленикави, без прицветни листа, събрани в сенниковидни съцветия. Венчето липсва. Чашката съставена от два кръга с по 4, рядко с по 5 листчета, като листчетата на външния кръг са почти два пъти по-къси от тези на вътрешния. Тичинките 4 (5). Яйчникът един, горен, с нишковидно стълбче, с топчесто близалце. Плодът сплескано яйцевиден, на върха заострен, затворен в хрущялното цветно легло (табло 50, фиг. 3).
По влажни места, торфища, край потоци в планините над 1000 м н. в. Цъфти през юни и юли.
В съвременната медицина се използуват листата (дрога Folia Alchemillae) или цялото растение (Herba Alchemillae), които се събират по време на цъфтежа. Понякога се изваждат заедно с коренището. Намира широко приложение и в народната медицина.
Видът е силно полиморфен. У нас е представен с редица вариации (често определяни като видове), трудно различими дори и от специалисти. Те нямат практическо значение във връзка с билкосъбирането.
СЕМ. МЛЕЧКОВИ — EUPHORBIACEAE
Обикновен пролез — Mercurialis perennis L.
Многогодишно тревисто растение с просто, неразклонено стъбло, високо 15–45 см, в долната си част почти голо, нагоре окосмено. Листата срещуположни, елиптично ланцетни до елиптични, дълги 3–10 см, назъбени, заострени, в основата клиновидни, на дълга дръжка (до 4,5 см), слабо ресничести, с дребни бели ципести прилистници. Двудомно растение с еднопо-лови цветове, събрани в класовидни съцветия. излизащи от пазвите на листата, с прост околоцветник, съставен от 3 чашелистчета, дълги около 2 мм, голи. Венчелистчетата липсват. Мъжките цветове с около 10 тичинки, събрани по няколко и почти приседнали по дължината на прекъснатото съцветие, което е дълго 3–8 см. Женските цветове с горен яйчник и две нишковидни близалца, събрани по 1–4 върху добре развита обща дръжка, дълга до 3 см, която при плодовете се удължава. Плодът сплесната кълбеста кутийка, широка 6–7 мм, с корави власинки. Отровно! (табло 51, фиг. 1).
По влажни и сенчести гористи места в предпланините и планините в цялата страна докъм 2000 м н. в. Цъфти април — юни. Употребява се в народната медицина, а по-рано се е използувал и в официалната медицина.