Едногодишно или двугодишно растение с полегнало или приповдигащо се стъбло, с една космата ивица. Листата срещуположни, долните яйцевидни, заострени, дълги до 2 см, широки до 1 см, с дръжка, дълга до 1,5 см, горните приседнали, всички голи. Цветовете събрани в топчести съцветия, най-често жлезисто влакнести, на дълга дръжка, с тревисти листовидни прицветници. Чашката 5-делна, венчелистчетата също 5, бели, дълбоко двуделни, равни или по-къси от чашката, понякога липсват. Тичинките 3–5 (10). Яйчникът горен, с 3 стълбчета. Плодът удължена кутийка, по-дълга от чашката (табло 54, фиг. 1).
Среща се по влажни места, горски поляни, край пътищата като бурен, из нивите като плевел, докъм 1500 м н. в. Цъфти от ранна пролет до късна есен. Употребява се в народната медицина.
Забележка. Сапунче — Saponaria officinalis L. (вж. при билки с червени и розови цветове).
СЕМ. ЛЮТИКОВИ — RANUNCULACEAE
Обикновен повет — Clematis vitalba L.
Стъблото дървенисто, катерливо (по други дървета), дълго до 30 м. Листата срещуположни, просто перести, на дълга дръжка, с 3–9 овални, по-рядко линейно-ланцетни, целокрайни или едро назъбени листчета, с дръжка, дълга 0,5–2 см. Цветовете бели, на дълга дръжка, събрани в сложни мет-личести съцветия, връхни или излизащи от пазвите на листата. Околоцвет-никът прост, венчевиден, от 4 (рядко 5) продълговати, тъпи, гъсто бело-влакнести листчета, дълги 6–10 мм. Тичинките много на брой, почти равни на околоцветника. Плодниците влакнести, много на брой, с горен яйчник, с дълго стълбче. Цветното легло влакнесто. Плодът сборен, от много сплескани орехчета, покрити с власинки. Отровно в свежо състояние! (табло 54, фиг. 2).
Из храсталаци и гори в цяла България докъм 1200 м н.в. Цъфти май — септември.
В съвременната медицина се използуват листата (дрога Folia Clematis vitalbae), коренът (дрога Radix Clematis vitalbae) и цветовете (дрога Flores Clematis vitalbae). Използува се широко и в народната медицина.
СЕМ. КРЪСТОЦВЕТНИ — BRASSICACEAE (CRUCIFERAE)
1. Плодът шушулка, най-малко 4 пъти по-дълъг, отколкото широк → вж. 2
1#. Плодът шушулчица, не по-дълъг или по-малко от 4 пъти по-дълъг, отколкото широк → вж. 4
2. Листата цели, назъбени → Лъжичина — Alliaria officinalis (MB) Cav. et Grande
2#. Листата перести → вж. 3
3. Шушулката сплескана, права. Семената във всяко гнездо разположени в един ред → Ливадна горва — Cardaminepratensis L.
3#. Шушулката подута, цилиндрична, извита. Семената във всяко гнездо разположени в две редици → Поточарка — Nasturtium officinale (L.) Desv.
4. Листата обгръщат стъблото със сърцевидната си или стреловидна основа → вж. 5
4#. Листата стеснени към основата си или с дръжка и не обгръщат стъблото → Невидимка — Coronopus procumbens Gilib.
5. Плодът триъгълен, най-широк на върха си → Овчарска торбичка — Capsella bursa-pastoris Med.
5#. Плодът (без да се гледат криловидните му израстъци, ако има такива) овален или елиптичен → вж. 6
6. Съвършено голо растение. Гнездата на плода с по 1–8 семена → Попова лъжичка — Thlaspi arvense L.
6#. Листата покрити с власинки. Гнездата на плода с по едно семе → Родилна трева — Cardariadraba (L.) Desv.
Лъжичина, чеснова трева — Alliaria officinalis (MB.) Cav. et Grande
Двугодишно растение с изправено стъбло, високо до 120 см, ръбесто набраздено, в долната си част разсеяно окосмено с разперени дълги власинки, в горната част голо. Приосновните и долните стъблени листа с дълга дръжка (до 12 см), бъбрековидни до сърцевидни, вълнообразно назъбени до целокрайни, останалите стъблени триъгълно сърцевидни, на къса дръжка, дълга 5–17 см, широки 4–15 см. Съцветието щитовидно, по-късно при плодовете се удължава и става гроздовидно. Цветните дръжки тънки, голи, почти равни на чашката. Чашелистчетата 4 на брой, дълги 2,5–4 мм, с бяла ципеста ивица по ръба си. Венчелистчетата 4, бели, дълги 5–8 мм, почти двойно по-дълги от чашката. Тичинките 6 (от тях две по-къси). Яйчникът горен. Шушулката продълговата, слабо 4-стенна, дълга 2–8 см, четириръбеста, слабо прищъпната като броеница, заострена. Цялото растение има специфична миризма на чесън (табло 54, фиг. 3).
Из гори и сенчести храсталаци предимно в планините докъм 1600 м н. в. Цъфти април — юни.
В съвременната медицина се употребява цялото растение (дрога Негba Alliariae), което се събира по време на цъфтежа. Употребява се и в народната медицина.
Поточарка — Nasturtium officinale (L.) Desv.