Из пустеещи и буренясали места, покрай сгради, пътища и на други места в цялата страна. Разпространено е докъм 1000 м н. в. Цъфти април — октомври. Употребява се в народната медицина.
Невидимка — Coronopus procumbens Gilib.
Едногодишно или двугодишно тревисто растение със силно разклонени и полегнали или приповдигащи се стъбла, високи до 30 см. Листата голи, дълбоко пересто разсечени, с продълговати ланцетни, целокрайни или нарязани делчета. Цветовете събрани в сбити съцветия, срещуположни на листата. Цветните дръжки дълги до 2 мм. Цветовете бели, с чашка и венче с по 4 листчета, дълги около 2 мм. Тичинките 6 (4 + 2). Яйчникът горен, с едно стълбче. Шушулчиците сплескани, дълги 2–3 мм, бъбрековидни, силно мрежесто набръчкани или брадавичести (табло 55, фиг. 3).
Край пътища, по пустеещи места, сметища и др. в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти април — юни. Употребява се в народната медицина.
СЕМ. ДЕБЕЛЕЦОВИ — CRASSULACEAE
Бяла тлъстига — Sedum album L.
Многогодишно тревисто, голо растение, разклонено от основата си, от която излизат стелещи се безплодни, гъсто облистени издънки и изправени цветоносни стъбла, високи 5–20 см. Листата дълги 4–12 см, последователни, полуцилиндрични, приседнали. Съцветията гъсти, щитовидни, силно разклонени. Цветовете многобройни, с дръжка, дълга 1–4 мм. Чашелистчетата 5, голи, в основата си сраснали, тъпи. Венчелистчетата 5, дълги 3–4 мм, 3–4 пъти по-дълги от чашелистчетата, заострени, удължено ланцетни, бели или понякога с розови жилки. Тичинките 10, почти равни на венчето, с червени бъбрековидни прашници. Яйчникът горен. Плодът сборен, от 5 мехунки, дълги до 4 мм (табло 55, фиг. 4).
По каменливи места и скали докъм 2500 м н. в. Цъфти юни — септември. Употребява се в народната медицина.
СЕМ. КАМЕНОЛОМКОВИ — SAXIFRAGACEAE
Кръглолистна каменоломка — Saxifraga rotundifona L.
Многогодишно тревисто растение с хоризонтално коренище и изправени голи или жлезисто влакнести разклонени стъбла, високи 15–70 см. Приосновните листа на дълга дръжка, закръглено бъбрековидни до почти кръгли, дълги 3–8 см; стъблените листа по-малки и малко на брой, всички едро закръглено назъбени, често отдолу синкавочервеникави. Цвето-носните стъбла високи до 60 см, обикновено разклонени, с прости или жлезисти власинки до почти голи. Съцветието рехава метлица, с цветни дръжки, дълги около 2,5 см, с прицветници, дълги 3–4 мм. Чашелистчетата 5, свободни, дълги 2–3 мм, заострени. Венчелистчетата 5, дълги 5–10 мм, обикновено 2–3 пъти по-дълги от чашката, широко елиптични, бели, с червени точки, целокрайни. Тичинките 10. Яйчникът горен, с две разперени стълбчета. Плодът многосеменна кутийка, дълга 4,5–6 см (табло 55, фиг. 5).
По влажни сенчести гори, каменливи места, мочурливи ливади, край планински поточета в планините на Югозападна България, Витоша, Рила, Осогово, Пирин, Беласица, Славянка, Стара планина и др. почти до 2700 м н. в. Цъфти май — септември. Употребява се в народната медицина.
СЕМ. РОСИЦОВИ — PARNASS1ACEAE
Росица — Pamassia palustris L.
Многогодишно, напълно голо тревисто растение, обикновено с единично неразклонено стъбло, високо 5–50 см. Почти всички листа са събрани в приосновна розетка, на дълга дръжка (2–10 см), овални, дълги до 4 см, широки до 3 см, в основата сърцевидни, целокрайни; стъблените обикновено единични, приседнали, обхващащи стъблото. Цветовете единични, 15–30 мм в диаметър, бели, на върха на стъблото. Чашката дълбоко 5-делна, дълга 6–8 мм. Венчелистчетата също 5 на брой, дълги 5–15 мм, тъпи. Тичинките 10, 5 от които без прашници и са разположени между другите. Яйчникът горен, с 4 почти приседнали близалца. Плодът кутийка, разпукваща се на 4 дяла (табло 55, фиг. 6).
Из мочурливи ливади, торфища, край планински потоци. Среща се доста често по всички планини от подножието им почти до 2000 м н. в. Цъфти през юли и август. Употребява се в народната медицина.
СЕМ. РОЗОЦВЕТНИ — ROSACEAE
1. Изправени или дъговидно извити до катерливи храсти → вж. 2
1#. Тревисти растения и полухрасти → вж. 5
2. Плодниците разположени върху изпъкнало цветно легло и при узряването стават месести, черни или червени → Къпина — Rubus L.