Стъбло
Според консистенцията си стъблата се делят на тревисти и дървенисти. Според трайността си тревистите растения са едногодишни, двугодишни и многогодишни.
Едногодишните растения завършват пълното си развитие (от семе до семе) за по-малко от една календарна година. След узряването на семето растението умира. Едни от едногодишните започват развитието си през есента и го завършват през следващия вегетационен сезон (овчарска торбичка), а други се развиват само по време на един вегетационен сезон. Двугодишните растения живеят не повече от два вегетационни сезона — през първата година развиват вегетативни органи и натрупват резервни храни, а през втората цъфтят, дават семе и умират (лопен, морков). Многогодишните тревисти растения се характеризират с това, че надземната им част умира всяка година, но подземните им органи се запазват (троскот).
Дървенистите растения са многогодишни. Тяхното стъбло е вдървеняло. Различаваме дървета, храсти и полухрасти. Дърветата имат главно стъбло (ствол), разклоняващо се на значителна височина (смърч, бук). Храстите нямат главно стъбло или то е слабо развито, като разклоненията започват почти от земната повърхност (леска, хвойна). На височина те не надвишават 5–8 м. Когато са по-ниски от 1 м, се означават като храстчета (боровинки, мечо грозде). При полухрастите вдървеняват само долните части на стъблото, които са многогодишни. Връхните им части са тревисти и умират всяка зима (гръмотрън).
Според положението си стъблата биват: изправени, когато растат вертикално нагоре (при повечето растения); приповдигнати, на които основната част лежи на земята, а връхната им част се издига нагоре (мащерка); полулегнали, когато лежат на земята по цялата си дължина (пача трева); пълзящи, когато са полулегнали, но на възлите образуват корени, с които се закрепват за почвата (ягода); увивни, когато се издигат чрез увиване около други растения (поветица); туфести, когато от основата излизат многобройни къси и гъсто разположени стъбла (картъл).
Видоизменени подземни стъбла са: коренище — наподобява корен (с пъпки и люспи) и може да бъде тънко и дълго (пирей) или късо и дебело (перуника); грудка — късо, дебело и месесто (картоф); луковица — късо, закръглено, съставено от керемидообразно наредени месести люспи (петров кръст) или от люспи, които отвън са плътно обвити с ципести люспи (лук).
Издънките са млади стъбла, образувани обикновено от подземната част на растението. Те са пълзящи, когато растат хоризонтално над и под земята (надземни и подземни).
Корен
Характерен белег за корена е липсата на листа и пъпки. По това той се отличава от подземните стъбла — коренища, грудки и луковици. По корена няма възли и междувъзлия, които са характерни за всички надземни стъбла. Според формата му различаваме: нишковиден корен — тънък, слабо разклонен (очанка); грудковиден — надебелен като грудка (жълтурче); вретеновиден — надебелен, като слиза вертикално надолу и постепенно изтънява (морков); реповиден — надебелен и издут като ряпа (балдаран); брадат — представлява снопче от почти еднакво развити нишковидни коренчета (пшеница).
Вторични образувания в растенията
При определянето на растенията значение имат някои от вторичните мм образувания, като бодлите, шиповете, тръните, мустачките и различните видове власинки.
Бодлите са недоразвити връхни клонки, например при трънката, глога, крушата.
Шиповете са епидермални образувания, поради което при натискане с ръка лесно се откъртват (шипки).
Тръните, които при редица растения (паламида, магарешки бодил) се срещат по края на листата, са краища на листните жилки.
На практика бодлите, шиповете и тръните често се смесват и се употребяват като синоними.
Мустачките (разклонени или неразклонени) са нишковидни образувания, чрез които растенията се увиват около други растения и се издигат. Произходът им е различен — видоизменени клонки (лоза), видоизменени листа (тиква), видоизменени прилистници (скрипка).
Власинките са епидермални образувания и са най-разнообразни по форма — прости или разклонени, перести или звездовидни и др.
Според вида на власинките растителните органи, на които се намират, се обозначават като: ресничести, когато власинките са прави и къси; влакнести (космати), когато власинките са гъсти и дълги; пухести, когато са покрити с къси и тънки, едва забелязващи се с просто око власинки; вълнести, когато власинките са дълги, разбъркани, наподобяващи вълна; наплъстени, когато вълната образува на повърхността гъст, плътен пласт; жлезисто влакнести, когато власинките завършват с жлезиста главичка; копринесто влакнести, когато власинките са тънки, дълги, прилегнали и лъскави, наподобяващи коприна; четинести, когато власинките са твърди и прави; звездовидни, когато няколко разклонения са разположени на върха на къса власинка; брашнести, когато власинките са много къси, бели, подобни на брашно и лесно се изтриват с ръка.