2#. Плодниците разположени вътре в дълбоко вдлъбнато цветно легло и при узряването стават сухи, а стените на цветното легло месести, червени → Шипка — Rosa L.
3. Полухрасти, чиито стъбла умират всяка есен. Стъблата с твърди, остри, често сърповидно извити шипчета → Малина — Rubus idaeus L.
3#. Тревисти растения. Стъблата без шипове → вж. 4
4. Чашката с един кръг листчета. Листата перести → Орехче — Filipendula Mill.
4#. Чашката с два кръга листчета (двойна чашка) → Ягода — Fragaria vesca L.
Орехче — Filipendula Mill.
1. Приосновните листа с 2 — 5 двойки листчета, широки 1,5 см и повече и между тях дребни назъбени листчета. Венчелистчетата дълги 2–5 мм → Брястолистно орехче — F. ulmaria (L.) Maxim.
1#. Приосновните листа с многобройни (над 8 двойки) дребни, пересто нарязани листчета, по-тесни от 1 см, еднакви. Венчелистчетата дълги 5–9 мм → Ливадно орехче — F. vulgaris Moench.
Ливадно орехче — Filipendula vulgaris Moench. (F. hexapetala Gilib.)
Многогодишно тревисто растение с късо коренище и вретеновидни или почти сферично задебелени адвентивни корени. Стъблото изправено, високо до 80 см, голо, в горната си част разклонено. Приосновните листа нечифтоперести, с 8–25 двойки големи листчета, като между всеки две двойки има по две малки листчета (всяко голямо листче е дълго 0,5–2 см), продълговати, дълбоко назъбени до пересто наделени, отгоре голи, отдолу по жилките влакнести. Прилистниците едри, назъбени. Съцветията метличести, връхни, дълги 3—10 см. Чашелистчетата обикновено 5 (6), дълги около 1 мм. Венчелистчетата бели, рядко бледорозови, обикновено по 6 (5), дълги 5–9 мм. Тичинките многобройни. Яйчниците 9–12, свободни. Плодовете сборни, мехунки, дълги 3–4 мм, прави, влакнести (табло 56, фиг. 1).
Из ливади в цялата страна докъм 1500 м н. в. Цъфти май — юли. Употребява се в народната медицина.
Брястолистно орехче — Filipendula ulmaria (L.) Maxim.
Многогодишно тревисто растение с късо коренище и нишковидни корени. Стъблото изправено, високо до 2 м, в горната си част разклонено, голо или влакнесто, гъсто облистено. Приосновните листа нечифтоперести, с 2–5 двойки големи листчета, дълги 2–8 см, широко яйцевидни, заострени, напилени до врязани, връхното дълбоко триделно между тях дребни листчета, всички най-често силно окосмени. Цветовете дребни, 6–8 мм в диаметър, събрани в гъсти метличести съцветия, дълги до 25 см. Чашелистчетата 5 (6), дълги около 1 мм. Венчелистчетата бели или жълтеникавобели, 5 или 6, обратно яйцевидни. Тичинките много, два пъти по-дълги от венчелистчетата. Яйчниците 6–10, кълбести, приседнали. Плодните мехунки дълги 3–4 мм, голи, спирално извити (табло 56, фиг. 2).
Край планински потоци и по влажни ливади в Стара планина, Рила, Родопите, Витоша, Осогово, Софийско поле докъм 2500 м н. в. Цъфти през юли и август.
В съвременната медицина се използуват връхните части (дрога Негba Ulmariae), които се събират в началото на цъфтежа. Употребява се и в народната медицина.
Къпини, малина — Rubus L.
1. Листата перести, с 5–7 листчета. Плодовете червени (рядко жълти), при узряването си се отделят от цветното легло и вътре се получава кухина → Малина — R. idaeus L.
1#. Листата дланевидни. Плодовете черни, сраснали с цветното легло и се отделят заедно със сърцевината му → Къпина — R. sp. Diversae
Малина — Rubus idaeus L.
Полухраст, висок до 2,5 м. Образуваните през дадена година стъбла са тревисти, със синкавозелен налеп, безплодни и с къси, тънки шипчета. През втората година те вдървеняват, цъфтят и след образването на плодовете умират, а пълзящото коренище дава нови издънки. Листата последователни, нечифтоперести, с 5–7 листчета, рядко тройни, отгоре почти голи, сиво-зелени, отдолу прилегнало сребристо наплъстени; листчетата продълговати до яйцевидни, заострени, неравномерно остро напилени, страничните почти приседнали, връхното по-едро. Цветовете събрани по няколко в метличести съцветия. Цветовете бели, около 1 см в диаметър, на дръжка. Чашката и венчето с по 5 листчета. Тичинките и плодниците по много. Плодът сборен, червен, съставен от многобройни костил-кови плодчета, лесно се отделя от коничното цветно легло (табло 56, фиг. 3).
По скалните сипеи, сечища, пожарища, каменливи склонове и храсталаци в цялата страна докъм 2500 м н. в. Цъфти май — август.