В съвременната медицина се използуват листата (дрога Folia Rubi idaei) и плодовете (дрога Fructus Rubi idaei). Широко се използува и в народната медицина.
Къпини — Rubus sp. Diversae
Почти всички останали видове от рода Rubus. които са храсти и имат черни плодове, трайно свързани с цветното легло, от което не се отделят, са известни на нашия народ под името къпини, като почти не се различават отделните видове. У нас са известни голям брой видове къпини. Стъблата им са вдървенели, дъговидно извити, полегнали или почти изправени, рядко катерливи, покрити с твърди бодливи шипчета. Листата им са последователни, дланевидни, с 5–7 листчета, рядко тройни, голи или влакнести, назъбени, заострени към върха. Цветовете им са събрани в малкоцветни гроздовидни съцветия. Цветното легло е изпъкнало и по ръба му са разположени чашката и венчето. Чашката с 5 листчета, запазващи се при плода. Венчелистчетата също 5, бели при повечето видове, рядко до тъмночервени, например кървавочервената къпина — R. sanguineus Friv. Тичинките и плодниците многобройни. Плодовете сборни, съставени от многобройни костилкови плодчета (табло 56, фиг. 4).
Срещат се из сечища, горски храсталаци, горски поляни в цялата страна почти до 2000 м н. в. Цъфтят май — октомври.
В съвременната медицина се използуват листата (дрога Folia Rubi fruticosi), плодовете (дрога Fructus Rubi fruticosi) и коренът (Radix Rubi fruticosi), който се изкопава късно през есента, а листата се събират през лятото. Намират широко приложение и в народната медицина.
Забележка. Шипка — Rosa canina L. (b)k. при билки с червени и розови цветове).
Ягода — Fragaria vesca L.
Многогодишно тревисто растение с късо кафяво коренище и дълги пълзящи надземни издънки, които се вкореняват. Листата почти само приосновни, тройни, с дълга дръжка (до 20 см), влакнести: листчетата дълги 1–6 см, широки 2,5–3,5 см, овални до ромбични, назъбени; при-листниците ланцетни, целокрайни, дълго заострени. Цветоносните стъбла високи 5–30 см, безлистни, почти изправени, по-дълги от листата, окосмени. Цветовете около 15 мм в диаметър, бели. Чашката двойна, с по 5 заострени, влакнести, еднакво дълги листчета. Венчелистчетата 5, дълги до 10 мм, свободни. Тичинките 20. Яйчниците многобройни, голи. Цветното легло след прецъфтяването се разраства и образува месеста, отвън червена лъжлива ягода, по повърхността на която са враснали дребните плодчета — орехчетата. Чашката остава при плода, разперена.
Из гори, храсталаци, горски поляни и скални сипеи в цялата страна почти до 2000 м н. в. Цъфти май — август.
В съвременната медицина се използуват листата (дрога Folia Fragariae), които се събират от май до август, и плодовете (дрога Fructus Fragariae). Намира широко приложение и в народната медицина.
СЕМ. БОБОВИ — FABACEAE (PAPILIONACEAE)
Орнична детелина — Trifolium arvense L.
Едногодишно или двугодишно тревисто растение с изправено влакнесто стъбло, високо 10–40 см. Листата последователни, тройни, с дръжка, чиято дължина е различна и постепенно намалява нагоре, като най-горните листа са приседнали. Листчетата продълговато линейни, дълги 1–2 см, широки 2–4 мм, целокрайни или в горната си част ситно назъбени. Прилистниците ланцетни, целокрайни, ципести, повечето червеникави. Цветовете бели или бледорозови, събрани в яйцевидни, сферични или цилиндрични главички, дълги 1,5–4 см, почти приседнали, а дръжката на съцветието е равна или по-дълга от главичката. Чашката тръбеста, дълга 5–9 мм, с 5 шиловидни зъбеца. Венчето около 2 пъти по-дълго от чашката, след прецъфтяването светлокафяво. Тичинките 10. Плодът боб (табло 57, фиг. 1).
По сухи тревисти места често като бурен и плевел. Разпространено е в цялата страна докъм 1500 м н. в. Цъфти май—октомври. Употребява се в народната медицина.
СЕМ. ЛЕНОВИ — LINACEAE
Слабителен лен — Linum cathanicum L.
Едногодишно, рядко двугодишно тревисто растение с тънко, просто стъбло, високо 10–30 см. Листата срещуположни, по края ресничести, дребни (5–20 мм), приседнали, долните обратно яйцевидни, горните ланцетни, заострени. Цветовете бели, дребни, събрани във връхни метличести съцветия. Чашелистчетата заострени, елиптични, дълги 2–3 мм, в горната си част по ръба жлезисто влакнести, два пъти по-къси от венчето. Венчелистчетата дълги 4–5 мм, закръглени, в основата си жълтеникави. Тичинките 5. Яйчникът горен с 5 стълбчета. Плодът кутийка, дълга 1,5–3 мм (табло 57, фиг. 2).