Из влажни ливади, торфища и сенчести каменливи склонове в цялата страна в предпланинския и планинския пояс докъм 1500 м н. в. Цъфти май — август. В съвременната медицина се употребява цялата надземна цъфтяща част (дрога Herba Lini cathartici)
СЕМ. СЛЕЗОВИ — MALVACEAE
Забележка. Лечебна ружа — Althea officinalis L. Градинска ружа — Alttiea rosea (L.) Cav. (вж. при билки с червени и розови цветове).
СЕМ. СЕННИКОЦВЕТНИ — АР1АСЕАЕ (VMBELLIFERAE)
1. Съцветията сбити, топчести, заедно с обвивката силно бодливи → Полски ветрогон — Егуtcampestre L.
1#. Съцветията и обвивните им листчета не са бодливи → вж. 2
2. Яйчникът и плодът покрити с люспи, шипчета или власинки → вж. 3
2#. Яйчникът и плодът голи, гладки, ръбести или крилати → вж. 4
3. Съцветието от 3-5(6) главни лъча, без обвивни листчета при основата им. Плодът на върха с голо носче → Малък азмацук — Anthriscus cereifolium (L.) Hoffm.
3#. Съцветието от 10–50 главни лъча, с обвивка от пересто изрязани листчета. Плодът яйцевиден, без носче → Див морков — Daucuscarota L.
4. Главните лъчи при основата си с обвивка, съставена от много листчета (повече от 4) → вж. 5
4#. Главните лъчи на съцветието при основата си без обвивка от листчета (рядко с обвивка, съставена от няколко нееднакви листчета) → вж. 7.
5. Чашката на върха с 5 зъбчета → Воден морач — Oenaniheaquatica (L.) Poir.
5#. Чашката на върха без зъбчета (или с неясно забележими зъбчета).
. → вж. 6
6. Стъблото с червеникави петна. В основата на всеки сенник 3–6
листчета, разположени от едната страна на съцветието → Бучиниш — Conium maculatum L.
6#. Стъблото без петна. Дръжките на сенниците в основата си без обвивка от листчета → Кимион — Carutn carvi L.
7. Листните дялове по-широки от 1 см или приосновните листа веднъж перести → вж. 8
7#. Листните дялове по-тесни от 0,5 см или листата сложно перести → Лъскавче — Aethusa cynapium L.
8. Цветните дръжки при основата си с обвивчица от листчета → Панчичева пищялка — Angelicapancicii Vandas
8#. Цветовете при основата си без обвивчица от листчета → вж. 9
9. Плодътсплескан откъм гърба, а по краищата крилат. Главните лъчи 30–50 → Прешленестдевисил — Heracleum verticilatum Рапс
9#. Плодът откъм гърба издут, без крилца по краищата. Главните лъчи 4–15 → вж. 10
10. Приосновните листа просто перести, с яйцевидни, почти до основата си назъбени листчета → Каменоломкова бедреница — Pimpinella saxifraga L.
10#. Долните листа пересто насечени, с триъгълни дялове, назъбени само в горната си част, с по 4–5 зъбчета, надолу целокрайни → Целина — Apium gmveolens L.
Полски ветрогон — Eryngium campestre L.
Многогодишно бодливо голо растение със силно разклонено стъбло, високо 30–60 см и дебел вретеновиден корен. Приосновните листа дълги и широки 15–30 см, дълбоко двойно 3-делни, с низбегващи дялове, бодливо назъбени до нарязани, с дръжка, дълга 10–20 см; средният дял двойно или тройно насечен, с бодливи зъбци. Стъблените листа просто назъбени, обхващащи стъблото. Цветовете бели, събрани в сбити главички, в основата с обвивчица от бодливи линейно-ланцетни листчета, почти 2 пъти по-дълги от главичката. Плодът елипсовиден, покрит с къси шипчета, разпадащ се на две половинки (табло 57, фиг. 3).
Среща се много често по пасища и сухи тревисти места в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти през юли и август.
В съвременната медицина се използува коренът (дрога Radix Eryngii). Намира приложение и в народната медицина.
Малък азмацук — Anthriscus cereifolium (L.) Hoffm.
Едногодишно тревисто растение с изправено набраздено стъбло, високо до 70 см, голо или във възлите с разперени меки власинки. Листата триъгълно яйцевидни, три пъти перести (дяловете от първи и втори порядък на дръжки), с пересто нарязани делчета, с редки власинки. Съцветието сенник с по 3-5(6) главни лъча, без обвивка. При основата на цветните дръжки обвивчица от 1–4 линейни листчета. Цветовете бели. Чашката липсва. Вен-челистчетата дълги около 1 мм. Плодът линейно продълговат, по-дълъг от 5 мм, на върха с дълго до 4 мм шиловидно стълбче, покрито с къси, извити нагоре твърди четинки (табло 57, фиг. 4).
По сухи каменливи места, храсталаци, по синури и ливади, обикновено като бурен. Цъфти май — юли. Употребява се в народната медицина.