Из влажни и заблатени места по крайбрежието на морето, край Дунав. Марица, Струма (в Петричко). Цъфти юни — август.
В съвременната медицина се употребяват коренът (дрога Radix Apii) и плодовете (дрога Fructus Apii). Използува се широко и в народната медицина.
Кимион — Carum carvi L.
Двугодишно или многогодишно тревисто голо растение с вретеновиден корен. Стъблото силно разклонено, кухо, високо до 1,5 м. Листата 2–3 пъти перести, дълги 6–15 см, широки 2–8 см, с ланцетно-линейни до линейни дялове, дълги 3–25 мм и широки 1 –1,5 мм; приосновните листа с дълга дръжка, горните приседнали, разширени при основата си във влагалища. Съцветие-то сложен сенник с 5–16 нееднакви главни лъча, без обвивка или с обвивка от 1–2 листчета. Цветовете бели, рядко розови, без обвивчица при основата им. Тичинките 5. Яйчникът долен. Плодът гол, продълговат, дълъг 4–5 мм, с надлъжни ребра, при узряването си се разделя на две (табло 58, фиг. 4).
Из ливади, горски поляни в предпланинския и планинския пояс в цяла Югозападна България и в Западна и Средна Стара планина, Западни и Средни Родопи. Рила, Пирин докъм 1600 м н. в. Цъфти май — юли.
В съвременната медицина се използуват плодовете (дрога Fructus Саrvi). Използува се и в народната медицина.
Панчичева пищялка — Angelicapancicii Vandas
Многогодишно тревисто растение с дебел вретеновиден корен и кухо, голо или в най-горната си част гъстопухесто стъбло, високо до 2 м, във възлите подуто, в горната си част разклонено, доматововиолетово. Листата с къса дръжка (4–12 см) и едри, силно подути влагалища (8–12 см дълги и 5–8 см широки), просто до двойно н гройно перест, с овално елиптични, приседнали, назъбени дялове (8–14 см дълги и 3–8 см широки); най-горните листни дялове низбегващи по листната дръжка. Цветовете бели, 15–18 мм в диаметър, събрани в сенници, съставени от множество (40–80) гъсто и късо пухести лъчи, без обвивка от листчета при основата им. Цветните дръжки дълги 1,5–3,5 мм, в основата си с обвивчица от 5–12 триъгълно ланцетни, заострени листчета. Плодът гол, широко яйцевиден, сплеснат, с 3 надлъжни ребра и крилат ръб (табло 60, фиг. 1).
Среща се по сенчести влажни и каменливи места и край планински потоци над 800 м н. в. Цъфти през юли — август.
В съвременната медицина се използуват коренът (дрога Radix Angelicii Paniifiii) и плодовете (Fructus Angelicii Paniicii). Употребява се и в народната медицина.
Прешленест девисил — Heracleum verticillatum Рапс
Двугодишно до многогодишно тревисто растение, високо до 1,5 м, в горната си част прешленовидно разклонено, набраздено. Листата 10– 40 см дълги и 5–25 см широки, перести, с пересто наделени дялове, влакнести; долните листа с дръжки, дълги до 20 см, постепенно намаляващи нагоре и връхните до приседнали. Цветовете бели, 7–10 мм в диаметър, периферните по-едри, събрани в сложни сенници, с 15–50 главни лъча, без обвивка. Плодовете обратно-яйцевидни, сплеснати, 8–11 мм дълги, голи, по ръба ципесто крилати (табло 60, фиг. 2).
По влажни и сенчести места, почти изключително край планинските потоци. Среща се в Средна и Западна Стара планина, Витоша, Рила, Средни и Западни Родопи, Пирин, Славянка, Беласица и Осоговска планина, между 1000 и 2000 м н. в. Цъфти юни — август. Употребява се в народната медицина.
Див морков — Daucus carota L.
Едногодишно или двугодишно растение с месест вретеновиден корен и изправено набраздено стъбло, високо до 1,5 м, в горната си част разклонено, с разперени власинки до голо. Листата 2–4 пъти перести, с продълговати, назъбени до изрязани листчета, с разперени власинки. Съцветията сложен сенник от 10–15 главни лъча, голи и рядко ресничести с обвивка от пересто нарязани листчета. В основата на отделните сенници 2–3 цели, по-рядко 2-3-делни листчета. Цветовете бели, рядко слабо жълтеникави, крайните по-едри. Плодът дълъг 3–4 мм, с дълги корави четинки (табло 59, фиг. 3).
По сухи тревисти места, край пътища, сгради, из посеви и окопни култури в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти юни — септември.