В съвременната медицина се използуват свежо изкопаният корен (дрога Radix Carotae recens) и плодовете (дрога Fructus Carotae recens). Използува се и в народната медицина.
ДВУСЕМЕДЕЛНИ РАСТЕНИЯ
СРАСЛОВЕНЕЧНИ РАСТЕНИЯ
1. Паразитно растение без зелени листа. Стъблото нишковидно, увиващо се. Цветовете събрани в малки топчести съцветия → Европейска кукувича прежда — Cuscutaeuropaea L.
1#. Растения със зелени листа → вж. 2
2. Венчелистчетата 5, белезникави, до основата си свободни → Кръглолистна мурава — Pyrola rotundifolia L.
2#. Венчелистчетата в долната част повече или по-малко сраснали и образуват тръбица или почти не са сраснали, но тогава са дървета с 4 венчелистчета (ясен) → вж. 3
3. Яйчникът долен или полудолен → вж. 4
3#. Яйчникът горен → вж. 9
4. Цветовете събрани в кошнички и обкръжени с обща обвивка от най-горните листа. Чашката липсва. Тичинките 5, сраснали с прашниците си → Сем. Сложно цветни — Asteraceae
4#. Съцветията от друг тип — щитовидни, метличести и др → вж. 5
5. Листата разположени в прешлени по 6–9 → Сем. Брошови — Rubiaceae
5#. Листата срещуположни или последователни → вж. 6
6. Листата срещуположни → вж. 7
6#. Листата последователни → вж. 8
7. Тичинките 5. Храсти или дръвчета, рядко тревисти растения → Сем. Бъзови — Caprifoliaceae
7#. Тичинките 3. Тревисти растения → Лечебна дилянка — Valeriana officinalis L.
8. Тичинките 8–10. Храстчета → Сем. Пиренови — Ericaceae
8#. Тичинките 5. Тревисти растения → Обикновен устрел — Vincetoxicumhirundinaria Med.
9. Яйчникът външно разделен на 4 части, като плодът се разпада на 4 орехчета → вж. 10
9#. Яйчникът цял → вж. 11
10. Листата последователни, венчето правилно, тичинките 5 → Птичепросо — Lithospermum arvense L.
10#. Листата срещуположни, венчето неправилно, двуустно. Тичинките 4 → Сем. Устноцветни — Lamiaceae
11. Дърво със срещуположни нечифтоперести листа. Тичинките 2. → Мъждрян — Fraxinus ornus L.
11#. Тревисти растения → вж. 12
12. Тичинките 4, от които двете понякога са без прашници → Сиротица — Gratiola officinalis L.
12#. Тичинките 5, всички с добре развити прашници → вж. 13
13. Листата срещуположни, триделни, плаващи и с дълга дръжка → Горчивче — Menyanthes trifoliata L.
13#. Листата последователни → вж. 14
14. Растения с увивно или полегнало стъбло → Сем. Поветицови — Convohulaceae
14#. Стъблото изправено → Сем. Картофови — Solanaceae
СЕМ. МУРАВЕНИ — FYROLACEAE
Кръглолистна мурава — Pyrola rotundifolia L.
Многогодишно голо растение с пълзящо коренище и цели презимуващи приосновни листа, кръгли до овални, дълги 3–6 см, широки 3–5 см, назъбени до почти целокрайни, на дръжка, дълга 3–7 см. Цветовете събрани в класовидно съцветие на върха на безлистен стрък, висок 10–15 см, ароматни (миризма на момина сълза), 10–15 на брой, с дръжка, дълга 4–8 мм, с ципест прицветник при основата й. Чашката почти до основата си 5-делна, дълга 2–4 мм, с линейно-ланцетни заострени дялове. Венчето с 5 до основата си свободни листчета, звънчевидно, с 5–8 мм дълги, обратно яйцевидни белезникави и разперени, почти двойно по-дълги от чашката. Тичинките 8–10. Яйчникът горен, с едно 5-делно стълбче на върха си. Плодът топчеста кутийка (табло 61, фиг. 1).
Из сенчестите иглолистни гори на Витоша между 1200 и 2000 м н. в. Цъфти юни — август.
В съвременната медицина се използуват листата (дрога Folia Pyrolae).
Забележка: Сем. Пиренови — Ericaceae. Мечо грозде — Araosraphylos uva-ursi Spreng. Боровинки — Vaccinium. (вж. при билки с червени и розови цветове).
СЕМ. МАСЛИНОВИ — OLEACEAE
Мъждрян — Fraxinus ornus L.
Дърво с гладка кора, високо до 20 м. Младите пъпки светлокафяви или сребърносиви, ситно влакнести. Листата срещуположни, нечифтоперести, дълги 15–20 см, с 5–11 силно вариращи по форма листчета, най-често заострено елиптични или яйцевидно-ланцетни, дълги 4–10 см, широки 2–4 см, ситно назъбени, с къса дръжчица; общата листна дръжка дълга 5–15 см. Цветовете събрани в многоцветни метличести съцветия, които се появяват по върховете на клонките след развитието на листата. Цветовете с чашка и венче; чашката се запазва след узряването на плода във вид на 4 зъбчета. разположени при основата му. Венчелистчетата 4, почти несраснали, кремавобелезникави, дълги 5–6 мм, теснолинейни, няколко пъти по-дълги от чашката. Тичинките обикновено 2. Яйчникът горен, с дълго стълбче. Плодът едносеменно орехче със силно развита крилатка, дълга 2–3 см, широка 4–6 мм, на върха тъпа или врязана (табло 59, фиг. 4).