Среща се като плевел и бурен по тревисти места, изкопи, обработени места и др. в цялата страна докъм 1200 м н. в. Цъфти май — октомври.
В съвременната медицина се използува цялото цъфтящо растение (дрога Herba Convolvuli). Прилага се и в народната медицина.
СЕМ. ГРАПАВОЛИСТНИ — BORAOINACEAE
Птиче просо — Lithospermum arvense L.
Едногодишно тревисто растение с вретеновиден корен и изправено, просто или към върха разклонено стъбло, високо до 40 см, четинесто влакнесто. Листата последователни, прилегнало четинести, долните продълговато яйцевидни, стеснени в дръжка, тъпи, дълги до 4 см, широки до 8 мм, горните ланцетни, приседнали, заострени, целокрайни. Цветовете с къса дръжка, събрани в облистени, спираловидни, гъсти съцветия. Чашката дълбоко 5-делна, със заострени, гъсто четинести зъбци. Венчето бяло, дълго 4–6 мм, правилно, покрито с власинки, венечната тръбица отвътре с 5 надлъжни редици от власинки. Тичинките 5, с много къса дръжка. Яйчникът горен, 4-делен. Плодът яйцевидно орехче, дълго до 3 мм (табло 61, фиг. 4).
Из посеви и тревисти места доста често като рудерално растение в цялата страна докъм 1100 м н. в. Цъфти март — юли.
В съвременната медицина се употребяват стръковете (дрога НегЬа Lithospermi), коренът (дрога Radix Lithospermi) и семената (Semen Lithospermi). Използува се широко и в народната медицина.
СЕМ. УСТНОЦВЕТНИ — LAMIАСЕАЕ (LABIATAE)
1. Венчето ясно двуустно → вж. 2
1#. Венчето с една устна — долна, горната липсва → Бяло подъбиче — Teucrium polium L.
2. Тичинките напълно скрити в тръбицата на венчето → Обикновен пчелинок — Маrront vulgare L.
2#. Тичинките стърчат навън от тръбицата на венчето → вж. 3
3. Чашката ясно двуустна — долната устна с две, горната с три зъбеца . → Маточина — Melissa officinalis L.
3#. Чашката не е двуустна → вж. 4
4. Долната устна с голям обратно сърцевиден среден дял и слабо развити във вид на тънки зъбчета странични дялове → Бяла мъртва коприва — Lamiumalbum L.
4#. Долната устна с друга форма → Обикновена коча билка — Nepetacataria L.
Бяло подъбиче — Teucrium polium L.
Многогодишно тревисто растение, почти полухрастче, със силно разклонени беловълнести, лежащи или приповдигащи се стъбла, високи до 40 см, в горната си част метличесто разклонени. Листата срещуположни, приседнали, продълговати до линейни, към основата клиновидно стеснени, дълги до 3 см, широки до 6 мм, вълновидно назъбени с подвит ръб, беловълнести, особено от долната страна. Цветовете събрани в прости или сложни, кълбести или яйцевидни главички по върховете на клонките, дълги 5–8 мм, почти приседнали, беловълнести. Чашката тръбеста или звънчевидна, с 10 жилки и 5 зъбеца. Венчето бяло или жълтеникавобяло, малко по-дълго от чашката. Средният дял на долната устна голям, страничните във вид на зъбци. Тичинките 4, едва подаващи се от венчето. Яйчникът горен. Плодът се разпада на 4 орехчета (табло 62, фиг. 1).
По сухи тревисти и припечни места в цяла България докъм 900 м н.в. Цъфти май — септември.
В съвременната медицина се използува надземната част (дрога Herba Teucrii poll). Употребява се и в народната медицина.
Обикновен пчелинок — Маrrиbnт vulgare L.
Многогодишно тревисто растение с горчив вкус и неприятна миризма. Стъблото от основата разклонено, четириръбесто, изправено, високо 20–60 см, беловълнесто. Листата срещуположни, закръглени и закръглено яйцевидни до широко елиптични, дълги 2–4 см, отгоре тъмнозелени, отдолу беловълнести, по ръба неравномерно едро назъбени, долните с дръжка, дълга 1–3 см, горните постепенно стеснени в къса широка дръжка. Цветовете събрани по много (20–50) в плътни кълбести прешлени, обикновено 6–8 на брой. Чашката тръбеста, с 10 еднакви, шиловидни и на върха си кукесто завити зъбци, вълнеста. Венчето 5-листно, бяло, сраснало, двуустно — горната устна тясна и права, почти плоска, на върха двуделна, долната три-делна, с по-широк среден дял; тръбицата на венчето скрита в чашката. Тичинките 4. Яйчникът горен. Плодът сух, разпадащ се на 4 орехчета (табло 61, фиг. 5).
По тревисти и буренясали места в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти май — юли.